Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход в зависимост от длъжността на осигурения и основната икономическа дейност на осигурителя. Доходът, върху който се внасят вноските, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. По този ред се определя обхватът на осигурителния доход на работниците и служителите и в случаите, в които те работят на повече от едно място.

Всеки работодател поотделно определя осигурителния доход на работещите при него работници и служители и прави преценката за това върху каква сума да внесе дължимите осигурителни вноски.

Минималните размери на осигурителния доход за работниците и служителите са определени в Приложение №1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Квалификационните групи професии на осигурените лица през 2007 г. се определят по Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със заповед №742 от 2005 г. на министъра на труда и социалната политика.

Размерите на минималните осигурителни доходи се определят ежегодно със Закона за бюджета на ДОО и се прилагат за всички доходи, получени от осигурените лица през съответната година. През 2007 г. минималните осигурителни доходи за работниците и служителите от бюджетната сфера независимо от икономическата дейност на осигурителя трябва да се прилагат от 1 юли. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца. Във всички случаи при определянето на минималния осигурителен доход за работниците и служителите трябва да се взема предвид и изплатеното или начислено от работодателя възнаграждение за първия работен ден от временната неработоспособност на осигурените лица, когато работодателят изплаща такова възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.

Когато осигурените работници и служители получават при един работодател различни видове доходи, те се допълват в определена последователност с оглед ограничаването им до максималния месечен осигурителен доход. Тази последователност през 2007 г. е:

1. Получено или начислено трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 4 от КСО, но не по-малко от определения минимален осигурителен доход

2. Получени или начислени суми от средствата за социални разходи

3. Възнаграждение, от което е изчислено обезщетението за временна неработоспособност.

Сборът от трудовото възнаграждение, сумите от средствата за социални разходи и възнаграждението, от което е изчислено обезщетението за временна неработоспособност, не може да бъде по-голям от размера на минималния месечен осигурителен доход, който за 2007 г. е 1400 лв.

Размерът на осигурителния доход на работниците и служителите оказва пряко влияние върху размера на получаваните от тях парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, върху размера на паричните им обезщетения за безработица, както и върху размера на пенсиите им.

Вержиния ЗАРКОВА,
Вестник Дневник