Става дума за отчитане на грешки от предходни периоди (години), открити през текущия период, преди годишният финансов отчет за същия период да бъде одобрен за публикуване. Защото, ако грешката е открита по време на годишното счетоводно приключване и се отнася за текущата година, тя ще бъде изправена с дата 31 декеври по обичайните способи, без да се поглежда към МСС 8 и СС 8, третиращи грешките. Ра збира се, когато по време на приключването се установи грешка за година преди отчетната, ще влязат в действие изискванията на посочените стандарти на общо основани, макар че грешките от предходни години обикновено се коригират текущо, при откриването им. При съставяне на годишния финансов отчет само е необходимо за съпоставимост да се преизчислят данните за предходната година - за предприятията, прилагащи МСС, а за предприятията, прилагащи НСФСО - когато използват препоръчителния подход по СС 8. Също - и да се направят някои оповестявания.
Темата за грешките от предходни периоди е вече много експлоатирана. И, ако я подхващаме отново, то е, за да подчертаем, че между двата стандарта - МСС 8 и българския - СС 8 все още има сериозни различия. Може да се съжалява, че при генералната промяна в НСФОМСП, направена в края на 2007 г., три години след актуализацията на МСС 3, вместо да се синхронизира с МСС, българският стандарт беше оставен на нивото от 2002 година.
Кои са, впрочем, основните различия между двата стандарта?
Първо. В обхвата на стандартите. Материята по представяне на печалбата (загубата) за отчетната година се прехвърля в МСС 1, докато тази за счетоводната политика се урежда вместо в МСС 1 в МСС 8. Въз връзка с това е променено и заглавието на МСС 8.
Разбираемо е, че тези промени не са по същество.
Второ. В МСС 8 е изяснено, че доколкото промяната в счетоводна приблизителна оценка поражда изменения в активи и пасиви или до елемент от капитала, тя се отразява в балансовата й стойност в периода на промяната. Такъв текст в СС 8 няма, въпреки че това е единствено разумният начин за отразяване на този вид промена в приблизителните оценки.
Трето. МСС 8 премахна концепцията за фундаменталните грешки и третира съществените грешки. Би могло да се твърди, че промяната е по-скоро терминологична. Но има и една ценна добавка в МСС 8, че и когато грешката е несъществена, но е направена преднамерено, следва да бъде поправена по реда на този стандарт, докато дефиницията за фундаментални грешки по СС 8 не може да покрие тази ситуация.
Четвърто. Най-същественото различие между двата стандарта си остава това, че МСС 8 премахна алтернативния подход за коригиране на грешки от предходни години. Остана единствен досегашният препоръчителен подход. И не случайно.
Алтернативният подход предвижда грешката да се отрази в текущия финансов резултат. Това от своя страна изисква да се състави втори, успореден финансов отчет, в който данните да се представят така, все едно грешката не е допускана. Този отчет, наречен "проформа финансов отчет", създава много главоболия на счетоводителите. И това е най-малката беда (макар че всяко излишно действие е в повече за заетия счетоводител). Алтернативният подход компрометира текущия финансов резултат с всички последица от това, особено в областта на анализа.
Очевидно, запазването на алтернативния подход за коригирне на грешки от предходни периоди в СС 8 няма да има практическо значение. Едва ли ще се намери счетоводител, който да предпочете сложното пред простото. А препоръчителният подход предлага най-простото решение: грешката се изправя чрез неразпределената печалба (непокритата загуба), като се уреждат автоматно и сметните отношения с бюджета по корпоративния данък за годината на грешката.
Най-типичните случаи са:
а) При неотчетен разход:
Дт с/ка Неразпределена печалба или с/ка Резерви, или с/ка Непокрита загуба
Дт с/ка Разчети за корпоративния данък
Кт с/ка Доставчици или друга сметка
б) при неотчетен приход:
Дт с/ка Клиенти
Кт с/ка Неразпределена печалба или с/ка Непокрита загуба
Кт с/ка Разчети за корпоративен данък.
Възможни са различни ситуации като вариант за неотчетени приходи или неотчетени разходи.
Автоматизмът за намаление (увеличение) на текущия корпоративен данък е уреден в чл. 75, ал. 3 от ЗКПО.
В годишния финансов отчет се преработва само колоната "предходна година" - за съпоставимост.
Темата за грешките от предходни периоди е вече много експлоатирана. И, ако я подхващаме отново, то е, за да подчертаем, че между двата стандарта - МСС 8 и българския - СС 8 все още има сериозни различия. Може да се съжалява, че при генералната промяна в НСФОМСП, направена в края на 2007 г., три години след актуализацията на МСС 3, вместо да се синхронизира с МСС, българският стандарт беше оставен на нивото от 2002 година.
Кои са, впрочем, основните различия между двата стандарта?
Първо. В обхвата на стандартите. Материята по представяне на печалбата (загубата) за отчетната година се прехвърля в МСС 1, докато тази за счетоводната политика се урежда вместо в МСС 1 в МСС 8. Въз връзка с това е променено и заглавието на МСС 8.
Разбираемо е, че тези промени не са по същество.
Второ. В МСС 8 е изяснено, че доколкото промяната в счетоводна приблизителна оценка поражда изменения в активи и пасиви или до елемент от капитала, тя се отразява в балансовата й стойност в периода на промяната. Такъв текст в СС 8 няма, въпреки че това е единствено разумният начин за отразяване на този вид промена в приблизителните оценки.
Трето. МСС 8 премахна концепцията за фундаменталните грешки и третира съществените грешки. Би могло да се твърди, че промяната е по-скоро терминологична. Но има и една ценна добавка в МСС 8, че и когато грешката е несъществена, но е направена преднамерено, следва да бъде поправена по реда на този стандарт, докато дефиницията за фундаментални грешки по СС 8 не може да покрие тази ситуация.
Четвърто. Най-същественото различие между двата стандарта си остава това, че МСС 8 премахна алтернативния подход за коригиране на грешки от предходни години. Остана единствен досегашният препоръчителен подход. И не случайно.
Алтернативният подход предвижда грешката да се отрази в текущия финансов резултат. Това от своя страна изисква да се състави втори, успореден финансов отчет, в който данните да се представят така, все едно грешката не е допускана. Този отчет, наречен "проформа финансов отчет", създава много главоболия на счетоводителите. И това е най-малката беда (макар че всяко излишно действие е в повече за заетия счетоводител). Алтернативният подход компрометира текущия финансов резултат с всички последица от това, особено в областта на анализа.
Очевидно, запазването на алтернативния подход за коригирне на грешки от предходни периоди в СС 8 няма да има практическо значение. Едва ли ще се намери счетоводител, който да предпочете сложното пред простото. А препоръчителният подход предлага най-простото решение: грешката се изправя чрез неразпределената печалба (непокритата загуба), като се уреждат автоматно и сметните отношения с бюджета по корпоративния данък за годината на грешката.
Най-типичните случаи са:
а) При неотчетен разход:
Дт с/ка Неразпределена печалба или с/ка Резерви, или с/ка Непокрита загуба
Дт с/ка Разчети за корпоративния данък
Кт с/ка Доставчици или друга сметка
б) при неотчетен приход:
Дт с/ка Клиенти
Кт с/ка Неразпределена печалба или с/ка Непокрита загуба
Кт с/ка Разчети за корпоративен данък.
Възможни са различни ситуации като вариант за неотчетени приходи или неотчетени разходи.
Автоматизмът за намаление (увеличение) на текущия корпоративен данък е уреден в чл. 75, ал. 3 от ЗКПО.
В годишния финансов отчет се преработва само колоната "предходна година" - за съпоставимост.
Автор: д.е.с. Иван Дочев, бюлетин Експертис