Новият Закон за данък върху добавената стойност и Правилника за прилагането му регламентират протокола като данъчен документ. Това е ново положение, което изисква специално внимание по отношение съдържанието и реквизитите на протокола, тъй като той е основание за регистриране на данъчно събитие и начисляване на данък.
Действащият ЗДДС също третира в ограничени случаи протоколи и справки, включително и реквизитите, които трябва да съдържат (чл. 77, ал. 1 от правилника), но не придават това значение и функции на протокола, каквито му определя новият закон.

Изисквания към протокола като данъчен документ

Към изискванията, валидни за всички данъчни документи, се отнасят:
- документът може да се издава ръчно или автоматизирано;
- при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на протокол регистрираното лице уведомява писмено компетентната ТД на НАП не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство;
- регистрираното лице трябва да осигурява съхраняването на издадените от него протоколи заедно с останалите данъчни документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което протоколите удостоверяват (да отбележим, че давностният срок за публичните задължения тече от първо число на годината, следваща тази, през която е съставен документът и е регистрирано данъчното задължение);
- автентичността на произхода и ненарушимостта на съдържанието на протоколите, както и тяхната четливост трябва да бъдат гарантирани през целия срок на съхраняване.

Задължителни реквизити, които съдържат протоколите

В чл. 117, ал. 2 от закона са посочени изчерпателно реквизитите, които задължително съдържат протоколите:
а. номер и дата;
б. името и идентификационният номер на лицето, което го издава;
в. количеството и видът на стоката или видът на услугата;
г. датата на възникване на данъчно събитие по доставката;
д. данъчната основа;
е. ставката на данъка;
ж. основанието за начисляване на данъка в посочените от закона случаи;
з. размерът на данъка.

Какво прави впечатление във връзка с тези реквизити:
- според изискванията на закона протоколите вече носят поредна номерация, както и фактурите, т.е. те не могат вече да се съставят и третират както досега като случайни вътрешни документи. Защото имат функциите и доказателствената сила на данъчните документи;
- за протоколите, както и за другите данъчни документи (фактура и известия към нея) вече не са предявени изисквания да съдържат реквизитите по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството и другите реквизити по чл. 94 от действащия закон. С чл. 114 от новия закон са изброени изчерпателно задължителните реквизити, които трябва да съдържа фактурата, а с чл. 115, ал. 4 е допълнено, че известията към фактурите съдържат освен реквизитите за фактурата и данни за това към коя фактура се издават и какво е основанието за издаване на известието;
- - категоричните изисквания към реквизитите на протоколите дават възможност предприятието - регистрирано по закона лице, да разработи и ползва стандартизиран образец на протокол, съдържащ задължителните реквизити и място за включване на данни по конкретните доставки и събития.

Реквизити

ВАЖНО!!! Бланките на протоколите, издавани от регистрирани по закона лица, трябва да съдържат трайно вписани (подобно на фактурите) следните реквизити:
а. пореден номер;
б. наименование и идентификационен номер на лицето, което издава документа;
в. идентификационен номер по ДДС съгласно изискванията на чл. 94, ал. 2 от закона. Става въпрос за идентификационния номер за целите на ДДС, който се издава на лицата при вписването им в регистъра, който води НАП, като част от общия регистър за данъчна регистрация по чл. 80, ал. 1 от ДОПК. Пред идентификационния номер за целите на ДДС се поставя знака "БГ".
Изключение от тези изисквания към протоколите са конкретните, специфични изисквания по чл. 116, ал. 4 от закона. Те се отнасят за случаите, при които погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя. За тези случаи за анулиране на погрешните документи се съставя освен нов данъчен документ и протокол, който съдържа:
а. основание за анулирането;
б. номер и дата на документа, който се анулира;
в. номер и дата на издадения нов документ (фактура или известие към нея);
г. подпис на лицата, съставили документа (за всяка от страните).
Както се вижда, този вид протокол е разновидност на протоколите, регламентирани като данъчни документи. Протоколът - данъчен документ, има самостоятелно значение и функции, без да се издава друг данъчен документ, докато въпросният протокол за корекция на данъчни документи е помощно средство към новия, верен документ, анулиращ погрешно съставен или поправен данъчен документ. Всеки от тях има специфични изисквания за съдържание и реквизити.

Издаване на протоколи
Правилникът за прилагане на закона посочва изрично случаите, при които задължително се издава протокол:
а. когато лицето е получател/придобиващ по доставка по чл. 82, ал. 2, 3 и 4 и чл. 84 от закона. Това са случаите:
- когато доставчикът не е установен на територията на страната и данъкът е изискуем от получателя за доставките, изброени в чл. 82, ал. 2;
- когато данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от закона;
- когато данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по закона лице, за случаите по чл. 161 от закона - доставки на златни материали и на инвестиционно злато;
- при вътрешнообщностни придобивания, когато данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването;
б. когато лицето е вносител по чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 от закона във връзка с чл. 49, ал. 4 и чл. 50, ал. 2 от правилника.
Това са случаите:
- начисляване на данък от вносителя, ако е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл. 166 от закона;
- когато вносител на стоките, посочени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона, не се снабди с документите по чл. 53, ал. 2 до изтичане на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие по чл. 54. В тези случаи вносителят съставя протокол и внася данъка;
в. когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от закона.
Това са случаите:
- при предоставяне на стоки за лично потребление на собственика, персонала или трети лица, както и при безвъзмездно прехвърляне на вещи и стоки на трети лица, когато за тях е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
- при възмездна вътрешнообщностна доставка на стоки за изпращане и транспортиране, придобити в страната, когато се транспортират за целите на неговата икономическа дейност до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС;
- при предоставяне на услуга за лични нужди на собственика, персонала или трети лица, за която е ползван изцяло или частично данъчен кредит;
г. когато лицето е доставчик на стоки и услуги по чл. 142, ал. 1 и чл. 144, ал. 4 от закона във връзка с чл. 87, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от правилника.
Това са случаите:
- доставка на обща туристическа услуга, която се документира с протокол;
- при доставка на стоки, за които се прилага специален ред на облагане на маржа - стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики;
д. доставки по чл. 8, ал. 6, чл. 9, ал. 4, чл. 39, ал. 2, чл. 46, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и 3, чл. 67, ал. 2 и чл. 100, ал. 1 от правилника.

При издаването на протокол трябва да се спазват следните изисквания:
- протоколът се издава в срок не по-късно от 5 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем;
- при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за които е издаден протокол, се съставя нов протокол, в който задължително трябва да се посочат данни за следното:
а. номер и дата на първоначалния протокол, във връзка с който се издава новият протокол;
б. основанието за издаване на новия протокол;
в. увеличението или намалението на данъчната основа;
г. увеличението, респ. намалението на данъка.

Явно в тези случаи протоколът играе ролята на известие за корекция на първоначалния протокол. Новият, коригиращ протокол се издава до 5 дни от датата, на която е възникнало обстоятелството, налагащо корекцията.
По този ред се издава протокол за случаите, при които са вписани обстоятелства в търговския регистър по чл. 10 от ЗДДС (преобразуване, прехвърляне или апорт по реда на Търговския закон, които случаи не се третират в чл. 10 от закона като доставка), но впоследствие възниква основание за корекция на данъчната основа или за разваляне на доставката. В тези случаи се издава протокол по реда на чл. 117, ал. 4 съобразно изискванията на чл. 82, ал. 1, т. 3 от правилника. В протокола правоприемникът се посочва като издател, когато данъкът е начислен от преобразуващия, отчуждителя или апортиращия с протокол по чл. 10 от закона. В протокола трябва да се запише задължително, че получателят (доставчикът) е правоприемник по чл. 10 от закона. Правоприемникът трябва да притежава копие от данъчния документ за доставката, по повод на която се издава коригиращият протокол.
Накрая ще отбележим още някои изисквания към протоколите - като данъчни документи:
- номерата на протоколите са нарастващи, без дублиране и не зависят от вида на бланката;
- номерацията на протоколите продължава и след приключване на данъчната година;
- ако регистрираното лице има клонове или обекти, то може да им предостави правото да съставят протоколи, като за целта им резервира и предостави диапазон от запазени номера;
- погрешно съставени протоколи се анулират и се съставят нови;
- дефектните бланки и повредените бланки на протоколи не се унищожават, а се съхраняват при регистрираното лице по общия ред, валиден за данъчните документи;
- протоколите бланки се съхраняват и отчитат по реда, предвиден за съхраняване на документи със Закона за счетоводството.
Характерно за протокола е, че за разлика от фактурата и известието може да се издава не само от доставчика, но и от получателя по доставка. По-горе коментирахме случаите, при които протокол издава както вносител, така и получател и доставчик.

Автор: Евгени РАНГЕЛОВ - магистър по финанси