Новият Закон за ДДС раздели софтуерните продукти на две групи - стандартни и нестандартни продукти. Стандартните са включени в обхвата на понятието "стока" (чл.5, ал.1 от закона), а нестандартните - не. В резултат на това в зависимост от характеристиката на конкретно доставяния продукт доставката се третира като доставка на стока или като доставка на услуга. Разликата в третирането на доставките естествено води до прилагането на различен режим за облагане с ДДС. Квалификацията на продуктите на "стандартни" и "нестандартни" за целите на облагането се извършва в съответствие с дефиницията на понятието "стандартен софтуерен продукт", посочена в §1, т.26 на допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. Според нея "стандартен софтуер" е продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. При доставката на такъв продукт са приложими нормативните разпоредби за облагане на доставките на стока. По силата на обратния прочит на посочената по-горе норма всеки софтуерен продукт, който не отговаря на дефиницията за стандартен, се квалифицира като нестандартен и доставката му се облага като доставка на услуга.

Като пример ще проследим как ще се третира данъчно доставката на софтуерен програмен продукт, закупуван от регистрирана по ЗДДС българска фирма от контрагент, установен на територията на Кипър. Българската фирма впоследствие препродава на други български клиенти софтуера. Програмният продукт се получава по интернет, има специфично приложение (конструктивни изчисления) и е предназначен за ограничен брой потребители.

Програмният продукт, обект на въпросната доставка, не може да бъде квалифициран като стока поради това, че не отговаря на дефиницията на понятието "стандартен софтуер". Той има специфично приложение и се ползва от ограничен брой потребители и следователно доставката му представлява доставка на услуга.

В съответствие с разпоредбите на чл.21 от ЗДДС, в който са посочени фактологичните обстоятелства, които определят мястото за изпълнение на доставките на услуги, място за изпълнение на доставката на тази услуга е мястото, където се намира седалището на нейния получател. В случая това е територията на България.

Доставката на такава услуга възниква на датата на нейното извършване. В случая това е датата, на която кипърският доставчик е изпратил програмния продукт на българската фирма по интернет. Доставката на услугата е облагаема и на датата на възникването на данъчното събитие данъкът за нея става изискуем (освен в случаите, при които за нея е извършено предварително плащане и такава дата би била датата на плащането). Най-късно в 5-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем, и на основание чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС българската фирма - получател на продукта, следва да го начисли с протокол по чл.117, ал.1 от закона. Данъкът се начислява, като данъчната основа на доставката (в случая фактурираната цена от доставчика) се умножи по прилаганата у нас данъчна ставка от 20%. Така начисленият данък се посочва в дневника за продажби и в справката-декларация по чл.125 за същия данъчен период. Ако до изтичането на петдневния срок от възникването на данъчното събитие получателят на доставката не разполага с фактура от доставчика, той начислява данъка в протокола въз основа на проформа-фактура или договорна цена. Ако впоследствие във фактурата, получена от доставчика, данъчната основа евентуално е променена, това следва да се коригира с протокол по чл.117, ал.4 от закона и да се отрази в останалите отчетни регистри. В случая в зависимост от знака на извършената промяна в стойността на начисления данък протоколът по чл.117, ал.4 играе ролята на кредитно или дебитно известие към фактура. Ако данъчната основа се отклонява значително от договорената цена в посока на намаление обаче, е желателно причината и основанието за намалението да бъдат аргументирани и доказани с писмени документи за постигнати допълнителни договорености или кореспонденция между партньорите в тази връзка.

Тъй като програмният продукт, доставен от българската фирма, ще се използва за извършване на облагаеми доставки, които попадат в обхвата на нейната икономическа дейност, по силата на разпоредбите на чл.68, ал.1 и чл.69 тя има право на данъчен кредит. Фирмата може да упражни това си право за данъчния период, през който то е възникнало, или в един от следващите три данъчни периода.

Лиляна Панева ,
Вестник Дневник