Един пример за гения на бюрократичната мисъл от последните години вълнува ежемесечно българските дейци на счетоводния фронт, но касае и всички данъкоплатци у нас. Думата ми е за начина на изплащане и начина на представяне на данни пред Националната агенция за приходите за осигурителните вноски от работодатели, осигурителни каси и самоосигуряващи се лица, които можем да наречем осигурители.
Ще разкажа накратко за систематичния тормоз от страна на държавната администрация върху българските осигурители, а също и моето виждане за решаване на проблема.
Калпавата идея е с начало Кодекса за социално осигуряване, според който осигурителят представя пред органите на НАП данни за лицата, доходите им и вида на всяка вноска (по-нататък ще спомена тези видове). Идеята е „благородно” доразвита и задълбочена от няколко съпътстващи закони, наредби и указания.
Според тези нормативи разплащателната ведомост (ведомостта за заплати) следва да съдържа около 40 (четиридесет) колони за всеки служител на предприятието. Разбира се, една част от тях са нужни – имена, длъжност, стаж, дата на раждане, отработени дни, брутна и нетна заплата… За другата огромна част обаче е настоящото ми писане. Става дума за информацията за ДОО, ЗО, ОЗМ, ПКБ, ГВРС, ТЗПБ, ДЗПО и т.н. Зад тези абревиатури стоят разни държавни фондове, вноските по които се дължат от работодател и работник поотделно и се променят всяка година. Българският осигурител, следва да ги отчете във ведомостта за заплати и фишовете за изплатени заплати. Всяка от тези вноски се изпраща с отделни платежни документи и се декларира поотделно пред органите на НАП. Всяка от вноските си има уникален параграф и идентификационен номер. Ежемесечно стриктния осигурител, ако има например двама работника, трябва да изготви и подаде с тези данни около 15 банкови документа.
Надявам се, че вече си изградихте представа за каква грамада от цифри става дума. Тази грамада от цифри се анализира и софтуерно дообработва от страна на НАП. Възможните грешки на двете страни в процеса са неминуеми и възникват непрекъснато.
Изложеният проблем е изключително съществен, защото понастоящем практически няма предприятие с равнена информация, относно преведените и декларираните суми. Тоест, заради тези бюрократични решения всички осигурители са превърнати в закононарушители и длъжници към бюджета. Освен осигурителите, тези неравнения касаят и всички данъкоплатци, защото сгрешен параграф, или БИН, или софтуерен проблем ги превръща в длъжници за здравно осигуряване, пенсионно осигуряване и т.н. Сега тези фондове са 10, след влизането ни в ЕС ще станат 20.
Какво е решението на проблема с минимални нормативни промени?
Цялото разпределение по фондове да се извършва на ниво държавна администрация. Осигурителят превежда една обща парична сума за осигурителни плащания, например 1000 лв. Декларира обобщената информация с една, единствена декларация, в която уточнява данни за предприятието, общата сума на удръжки от работник, например 12,5%, начисления от работодател, например 24%, вноски от самоосигуряващи се лица, например 29%, вноски за лица в болнични, неплатен отпуск и др. На база на подадената софтуерна информация държавата автоматично пренасочва постъпленията към всички фондове на общественото осигуряване.
Кой ще спечели от предложената система на плащане и деклариране? Всички осигурители, а и всички данъкоплатци, защото ще имат опростена система на работа и яснота върху целия процес на начисляване и внасяне на осигуровки. Улеснени ще са и многобройните съвестни служители на НАП, които имат законови срокове за решаване на всеки данъчен проблем, но не могат да го спазят заради тези бюрократични процедури.
Кой ще загуби от опростяването на тези документи и отчетност?
Групичка бюрократи, творци на този хаос. Банките в България, които от преводи за осигуровки печелят милиони лева ежемесечно (банките разбира се имат правата да увеличат таксите за банков превод и така да компенсират тези загуби).
Какво е решението за минали периоди?
Служител на НАП прехвърля надвнесени суми от един фонд и параграф към фонда, в който са отчетени липси, равнява декларираните и внесени вноски и уведомява осигурителите, които могат да възразят, ако считат, че има неправилно отнесени или сгрешени суми.
Разгледаните проблеми касаят начина на работа на бившата служба НОИ, обединена с данъчните дирекции от началото на 2006 г. Без да са изрядни, методите на работа на данъчните органи бяха донякъде систематизирани и приети. Не може да се твърди същото за дейността на бившето НОИ. Нека да се опитаме обединението между двете институции, както и предстоящото обединение на програмното им осигуряване и методите на работа да е от реална полза за всички нас, българските граждани.

Хазарос Четинян