Чл.1. (1) (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
3. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
5. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
7. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
8. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
9. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) складови сделки;
10. (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
11. (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) стоков контрол;
12. (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
13. (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14. (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. (нова,ДВ,бр.83 от 1996 г.) лизинг.
(2) Търговци са:
1. търговските дружества;
2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
(3) За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал.1.

Чл.2. Не се смятат за търговци:
1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл.1, ал.3;
3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Чл.3. (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
Чл.4. (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
Чл.4а. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)
Чл.5. (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
Чл.6. (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.7. (1) Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участвуващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език.

Чл.8. Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката "клон".

Чл.9. (изм.,ДВ,бр.63 от 1994 г.) При обявяване на търговеца в ликвидация фирмата съдържа добавката "в ликвидация", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност".

Чл.10. (1) Фирмата може да бъде променена по искане на търговеца, който я е регистрирал.
(2) Когато фирмата съдържа името на напускащ съдружник, тя може да се запази само с негово съгласие.

Чл.11. (1) Фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал.
(2) При използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат прекратяване на понататъшното й използуване и обезщетение за вредите.

Чл.12. (1) Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му.
(2) Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му.

Чл.13. (1) (пред.чл.13,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.66 от 2005 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в Интернет-страницата си, ако има такава: фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. Когато търговско дружество посочва размера на капитала си, то посочва и каква част от него е внесена.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) В търговската кореспонденция на клона се посочват данните на търговеца по ал.1.

Чл.14. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Преместването на управлението на дейността на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено за вписване в търговския регистър.
(2) (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.
(2) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Когато се прехвърля цялото предприятие на търговско дружество, за прехвърлянето е необходимо решение, взето съгласно чл.262п.
(3) (пред.ал.2,доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

Чл.16. (1) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника.
(2) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)
(4) (изм.,ДВ,бр.104 от 1996 г.; пред.ал.2,бр.58 от 2003 г.) когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията.

Чл.16а. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) В срока по ал.1 всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник.
(3) Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление.

Чл.17. (1) Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище.
(2) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) Клонът се вписва в търговския регистър въз основа на писмено заявление, което съдържа:
1. седалище и предмет на дейност на клона;
2. данни за лицето, което управлява клона, и за обема на представителната му власт.
(3) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Към заявлението по ал.2 се прилага и нотариално заверено съгласие с образец от подписа на лицето, което управлява клона.
(4) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.; доп.,бр.66 от 2005 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)
(6) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)
(7) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.66 от 2005 г.)

Чл.17а. (нов,ДВ,бр.66 от 2005 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон, се вписва в търговския регистър.
(2) Освен данните по чл.17, ал.2 заявлението за вписване съдържа и данни за:
1. правната форма и фирмата или наименованието на чуждестранното лице, както и фирмата на клона, ако тя се различава от тази на чуждестранното лице;
2. регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице, ако приложимото право го предвижда;
3. правото на държавата, което се прилага за чуждестранното лице, ако това не е правото на държава - членка на Европейския съюз;
4. лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра, в който е вписано, ако има такъв регистър, начина на представляване, както и ликвидаторите и синдиците и техните правомощия.
(3) В регистъра се вписват данните:
1. по ал.2, както и всяка промяна в тях, включително закриване на клона;
2. за прекратяване на чуждестранното лице, започване на ликвидация, продължаване на дейността, прекратяване и приключване на ликвидацията;
3. от всички актове на съда по несъстоятелността, които се вписват в регистъра, в който е вписано чуждестранното лице, както и решенията по чл.759, ал.1 и чл.760, ал.3, ако има такива;
4. за заличаване на чуждестранното лице.
(4) В регистъра се представя препис от:
1. учредителния акт, договор или устав на чуждестранното лице, който съдържа всички изменения и допълнения, включително след вписването на клона;
2. всеки годишен финансов отчет на чуждестранното лице, след като е вписан или представен съобразно законодателството на страната, където то е регистрирано.

Чл.18. Относно седалището и адреса на управлението на клона и неговото преместване се прилагат съответно правилата, които важат за търговеца.

Чл.19. Клонът води търговски книги като самостоятелен търговец, без да съставя отделен баланс. Клоновете на юридически лица, които не са търговци по смисъла на този закон, и клоновете на чуждестранни лица съставят и баланс.

Чл.20. По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона.

Чл.21. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
(2) Прокуристът се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, която сочи прокурата.

Чл.22. (1) Прокуристът има право да извърши всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон.
(2) Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.

Чл.23. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор.

Чл.24. Упълномощаването има действие спрямо третите лица след вписване в търговския регистър.

Чл.25. (1) Упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър.
(2) Упълномощаването не се прекратява със смъртта или поставянето на търговеца под запрещение.

Чл.26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.
(2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известени или е трябвало да знае.
(3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.
(4) Търговският пълномощник се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник.

Чл.27. Отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с договор.

Чл.28. Упълномощаването на търговския пълномощник се прекратява съгласно разпоредбите на гражданското законодателство.

Чл.29. (1) Прокуристът и търговският пълномощник не могат без съгласието на търговеца да сключват търговски сделки за своя или чужда сметка в пределите на упълномощаването. Смята се, че е дадено съгласие, ако търговецът при упълномощаването е знаел за упражняването на такава дейност и нейното прекратяване не е уговорено изрично.
(2) При нарушения по предходната алинея търговецът може да иска обезщетение или да заяви, че сключените от упълномощените лица сделки са сключени за негова сметка. Заявлението трябва да се направи в писмена форма в срок от 1 месец след узнаване на сделката, но не повече от 1 година от извършването й и се отправя до прокуриста или търговския пълномощник и до третото лице.
(3) Искът по ал.2 се погасява по давност в 5-годишен срок от извършването на сделките.

Чл.30. (1) Отношенията между търговеца и търговския помощник се уреждат с договор.
(2) Търговският помощник не може да извършва сделки за сметка на търговеца. Когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там.

Чл.31. Търговският помощник не може да извършва търговска дейност самостоятелно или за сметка на други в конкуренция със своя работодател освен с негово изрично съгласие.

Чл.32. (1) Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка.
(2) (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Договорът между търговеца и търговския представител трябва да се сключи в писмена форма. Търговецът не може да се позовава срещу търговския представител на уговорки в отклонение от разпоредбите на чл.33, 34, чл.36, ал.4 и 5 и чл.40, които са във вреда на представителя.

Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.83 от 1996 г.; пред.чл.33,бр.38 от 2006 г.) Търговският представител се задължава да осъществява сътрудничество или извършването на сделките с грижата на добър търговец, като се съобразява с интересите на търговеца. Той е длъжен да уведомява незабавно търговеца за всяка извършена сделка.
(2) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Търговският представител е длъжен да изпълнява указанията на търговеца, както и да му предоставя цялата информация, с която разполага във връзка с дейността си.

Чл.34. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Търговецът е длъжен да дава на търговския представител необходимите сведения и документи за сключване и изпълнение на възложените сделки.
(2) (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Търговецът е длъжен да съобщи незабавно на търговския представител дали приема сделката, сключена без представителна власт, както и дали е сключил подготвена от него сделка.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Търговецът е длъжен да предоставя на търговския представител информацията, необходима за извършване на дейността му, включително за възможно значително намаляване на обема на сключваните сделки в сравнение с очакваното.

Чл.35. Когато търговският представител се задължи да отговаря лично за изпълнението на задълженията по сключените сделки, има право и на отделно възнаграждение, което се уговаря писмено. Страните не могат да уговорят предварително, че такова възнаграждение не се дължи.

Чл.36. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Търговският представител има право на възнаграждение за всички сделки, извършени от него, с негово сътрудничество или с клиенти, които той е привлякъл за сключването на съответния вид сделки през периода на действие на договора му с търговеца. Възнаграждение се заплаща и за сделки, които са били подготвени, но не са сключени, освен ако това се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на търговеца.
(2) Когато на търговския представител е предоставен определен район или кръг от клиенти, той има право на възнаграждение и за сделките, които не са извършени с негово съдействие, но са извършени с лица от същия район или от същата клиентела.
(3) Търговският представител има право на възнаграждение за събраните от него вземания на търговеца.
(4) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Търговецът е длъжен да предоставя на търговския представител информацията, необходима за изчисляване на дължимото възнаграждение, не по-късно от срока по чл.38.
(5) (пред.ал.4,доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Всяка от страните може да иска от насрещната страна извлечения от търговските книги относно сделките, извършени по договора за търговското представителство включително тези, които са необходими за проверка на определеното възнаграждение.

Чл.37. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Когато размерът на възнаграждението не е уговорен, смята се, че той е равен на обичайния размер за този вид дейност. Ако обичайният размер не може да се установи, възнаграждението се определя от съда по справедливост.

Чл.38. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Възнаграждението на търговския представител се изплаща всеки месец. В договора може да се уговори друг срок за изплащане на възнаграждението, но не по-дълъг от края на месеца, следващ тримесечието, през което съответната сделка е била сключена или е трябвало да се сключи.

Чл.39. Търговският представител има право на обезщетение за обичайните разходи по дейността си, ако не е предвидено друго в договора.

Чл.40. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1) Търговският представител има право на еднократно обезщетение при прекратяване на договора, съответно наследниците му - при неговата смърт, ако търговецът продължава да има облаги от клиентелата, когато тя е създадена от търговския представител или последният значително е увеличил обема от сделки, сключвани с нея. Правото на такова обезщетение се преценява с оглед на всички обстоятелства, включително съществуването или отсъствието на ограничителни търговски клаузи.
(2) Обезщетението е в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, изчислено на основата на средното възнаграждение за целия период на договора, но за не повече от последните 5 години.
(3) Обезщетението по ал.2 не може да се търси, когато:
1. е изтекла повече от една година след прекратяването на договора, без търговският представител да е уведомил писмено търговеца, че иска дължимото обезщетение;
2. договорът е развален по вина на търговския представител или е прекратен едностранно от търговския представител съгласно чл.47, ал.1 или 2, освен ако това е станало поради неговата трайна нетрудоспособност или възраст;
3. търговският представител е прехвърлил правоотношението на друго лице, включително и със съгласието на търговеца.
(4) При прекратяване на договора търговският представител може да търси възнаграждение за вече сключени или подготвени от него за сключване договори.
(5) Търговският представител няма право на възнаграждение по чл.36, когато съгласно ал.4 то се дължи на предишен търговски представител, освен ако според обстоятелствата възнаграждението следва да се подели между двамата.

Чл.41. (1) Ограничаване на търговския представител в неговата дейност след прекратяване на договора се уговаря в писмена форма.
(2) Ограничението трябва да обхваща същия район и вид стоки или услуги, предмет на договора за търговското представителство. То не може да бъде за повече от 2 години от прекратяването на договора. За периода на ограничението търговецът дължи съответно обезщетение.
(3) Ако търговският представител развали договора по вина на търговеца, той може с писмено изявление до 1 месец от развалянето да се освободи от това ограничение.

Чл.42. Търговският представител може дори когато не е упълномощен да сключва договори, да приема извършването на действия от трети лица, с които те запазват правата си срещу лошо изпълнение от страна на търговеца. Търговският представител може да извършва действия за обезпечаване на доказателства от името на търговеца. Ограничаването на тези права има действие за трети лица само ако те са знаели или е трябвало да знаят за ограничението.

Чл.43. Ако търговският представител сключва договори, без да е упълномощен, и третото лице не е знаело за това, договорът се смята потвърден от търговеца, ако той не го отхвърли веднага, след като бъде уведомен за него от търговския представител или от третото лице, като им съобщи за това.

Чл.44. Търговският представител може да представлява различни търговци само ако те не са конкуренти помежду си. Той може да уговори с търговеца да бъде само негов представител.

Чл.45. Договорът за търговско представителство определя предмета и района на действие на търговския представител.

Чл.46. (1) Вътрешните отношения между търговския представител и търговеца се уреждат от договора им. При липса на друга уговорка търговският представител сам обзавежда своето работно помещение. Ако в договора не е посочено възнаграждението, дължи се обичайното за този вид представителство.
(2) Представителството по предходната алинея не може да се възлага и на друго лице в същия район.
(3) Търговският представител е длъжен да отбелязва в документите, които издава, и в търговската си кореспонденция данните по чл.13.

Чл.47. (1) (нова,ДВ,бр.103 от 1993 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Когато договорът за търговско представителство е сключен без определен срок, през първата година от сключването му всяка от страните може да го прекрати с предизвестие от един месец, през втората година - с предизвестие от два месеца, а след втората година - с предизвестие от три месеца, като страните не могат да уговарят по-кратки срокове. Когато е уговорен по-дълъг срок на предизвестие, той трябва да е еднакъв и за двете страни. Ако не е уговорено друго, прекратяването на договора има действие от края на календарния месец, през който е изтекъл срокът на предизвестието.
(2) (нова,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Договор, сключен за определен срок, може да бъде прекратен преди неговото изтичане, ако страната, която иска прекратяването, плати на другата страна причинените вреди.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1993 г.) С прекратяване на договора по реда на ал.1 и 2 не могат да бъдат накърнени правата на търговския представител по чл.40.
(4) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Ако след изтичането на срока на договора за търговско представителство и двете страни продължат да изпълняват задълженията си по него, той се смята продължен за неопределен срок. В този случай при определяне срока на предизвестието по ал.1 се взема предвид и времетраенето на договора до изтичането на неговия срок.
(5) (пред. ал.1,ДВ,бр.103 от 1993 г.; пред.ал.4,изм.,бр.38 от 2006 г.) Прекратилият дейността си търговски представител е длъжен в срока по чл.4 да поиска от съда заличаване на вписването в търговския регистър.
(6) (пред. ал.2,ДВ,бр.103 от 1993 г.; отм., пред.ал.5, изм.,бр.38 от 2006 г.) Когато упражняването на представителството е прекратено поради смърт или поставяне под запрещение на търговския представител, наследниците, съответно настойникът, а в случай на несъстоятелност съответният съд са длъжни да поискат заличаване в търговския регистър.

Чл.48. Разпоредбите на чл.32-47 не се прилагат за лицата, които участвуват като представители или посредници в борсовите операции или като представители на онези, които извършват операции по търгове.

Чл.49. (1) Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки.
(2) (изм.,ДВ,бр.86 от 1996 г.) За посредничество при договори за морски превоз, застраховане и при борсови сделки се прилагат разпоредбите за тези дейности, дори ако посредничеството е извършено от търговски посредник.

Чл.50. (1) Търговският посредник е длъжен да води дневник, в който вписва ежедневно всички сключени договори. В края на деня търговският посредник е длъжен да датира и подпише станалите вписвания.
(2) Вписването на договорите се извършва последователно по реда на сключването им и съдържа: имената на договарящите страни, времето на сключването на договора и съществените му уговорки.
(3) Търговският посредник е длъжен по искане на страните да им дава извлечения от дневника си, които съдържат всичко вписано относно договора им.

Чл.51. Търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни.

Чл.52. При осъществяване на дейността си прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.

Чл.53. (1) Всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това движение се регистрира в хронологичен ред.
(2) Търговецът е длъжен чрез инвентаризация в сроковете, определени от Закона за счетоводството, да установява наличността и оценката на елементите от актива и пасива на имуществото на предприятието си.
(3) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Търговецът е длъжен да обобщава резултатите от търговската си дейност въз основа на записванията в счетоводните книги и на инвентаризацията, като изготвя годишен финансов отчет, а при необходимост и съответни счетоводни справки. Годишният финансов отчет трябва да бъде заверен от дипломиран експерт-счетоводител в предвидените от закон случаи.

Чл.54. Началният баланс за всяка година трябва да съответствува на заключителния баланс по предходната година. Баланс се съставя и при прекратяване дейността на търговеца.

Чл.55. (1) Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
(2) Търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.

Чл.56. Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.

Чл.57. Не може да бъде едноличен търговец лице, което:
1. е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. (изм.,ДВ,бр.63 от 1994 г.) е невъзстановен в правата си несъстоятелен;
3. (нова,ДВ,бр.63 от 1994 г.) е осъдено за банкрут.

Чл.58. (1) Едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват:
1. името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер;
2. фирмата, под която ще се извършва дейността;
3. седалището и адресът на управлението на дейността;
4. предметът на дейност.
(2) Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност.
(3) (нова,ДВ,бр.124 от 1997 г.) В регистъра се вписват данните по ал.1.
(3) (пред.ал.3,ДВ,бр.124 от 1997 г.) Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец.

Чл.59. Фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото.

Чл.60. (1) Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Съгласието за прехвърлянето на фирмата трябва да бъде дадено съобразно чл.15, ал.1.
(2) Наследниците на едноличния търговец, които приемат предприятието, могат да запазят неговата фирма.
(3) В случаите по предходните алинеи към фирмата трябва да се добави името на новия собственик.
(4) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Прехвърлянето се вписва в търговския регистър.

Чл.60а. Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър:
1. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негово заявление;
2. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) при смъртта му - по заявление от наследниците;
3. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) при поставянето му под запрещение - по заявление от настойника или попечителя.

Чл.61. Държавното и общинското предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Държавните и общинските предприятия могат да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества.

Чл.62. (1) Образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон.
(2) Образуването и преобразуването на общинските предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва с решение на общинския народен съвет.
(3) Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.

Чл.63. (1) Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.
(2) В предвидени от закон случаи може да се учреди дружество и от едно лице.
(3) Търговските дружества са юридически лица.

Чл.64. (1) Търговските дружества са:
1. събирателното дружество;
2. командитното дружество;
3. дружеството с ограничена отговорност;
4. акционерното дружество;
5. командитното дружество с акции.
(2) Могат да се учредяват само търговските дружества, предвидени в този закон.
(3) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Търговските дружества по ал.1, т.1 и 2 са персонални, а тези по т.3-5 - капиталови.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Със закон може да се предвиди, че определена дейност може да се извършва само от даден вид търговски дружества.

Чл.65. (1) Учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.
(2) Всяко лице може да участвува в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява това.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.

Чл.66. Лицата, които искат да учредят дружество, могат да уговарят действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството. При неизпълнение на задълженията по този договор страните отговарят само за причинените вреди.

Чл.67. Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган.

Чл.68. При тълкуването на устава трябва да се търси волята на страните и целта на тълкуваната разпоредба.

Чл.69. (1) Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения.
(2) Когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.

Чл.70. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Учредяването на дружеството е недействително само когато е допуснато някое от следните нарушения:
1. липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;
2. при акционерно или командитно дружество с акции не са спазени изискванията на чл.159 и 163;
3. (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
4. предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;
5. учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;
6. не е внесена предписаната от закона част от капитала;
7. в учредяването на дружеството са участвали по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица.
(2) (изм. и доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по седалището на дружеството да обяви дружеството за недействително в едногодишен срок след възникване на дружеството. В случаите по ал.1, т.4, 5 и 6 съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.
(3) (доп.,ДВ,бр.66 от 2005 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и съдът изпраща решението за вписване в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията ликвидатор.
(4) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено.
(6) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; пред.ал.4,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.59 от 2007 г.) Член 605 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага относно учредяването на търговско дружество.

Чл.71. Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.

Чл.72. (1) Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г., бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.66 от 2005 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Ако вносителят не е съгласен с оценката, може да участвува в дружеството с парична вноска или да откаже да участвува в дружеството.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.

Чл.73. (1) Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. При вноската в акционерно дружество към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му.
(2) Вноската на други права се извършва в предписаната от закона форма за тяхното учредяване или прехвърляне.
(3) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Вноската на вземане се извършва с дружествения договор, съответно с устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество.
(4) Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.
(5) (изм.,ДВ,бр.104 от 1996 г.) Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

Чл.73а. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано освен при неговото намаляване, нито да се прихваща.

Чл.73б. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) Когато акционерно дружество в 2-годишен срок след учредяването си придобива права по цена, която надхвърля 10 на сто от капитала, от лице, записало акции при учредяването на дружеството, за това се взема решение на общото събрание на акционерите и за прехвърлените права се прилага чл.72, ал.2.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Сделката има действие след вписване на решението на общото събрание в търговския регистър.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за права, придобити в хода на обичайната дейност на дружеството, на борсата или под надзор на административен или съдебен орган.

Чл.73в. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление. При противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора.

Чл.74. (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
(2) Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
(3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
(4) (нова,ДВ,бр.59 от 2007 г.) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.

Чл.75. (1) Указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос.
(2) Решения или действия на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи.

Чл.76. Събирателно е дружеството, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.

Чл.77. Фирмата на събирателното дружество се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието "събирателно дружество" или "съдружие" ("с-ие").

Чл.78. Договорът за учредяване на събирателно дружество се съставя в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците и трябва да съдържа:
1. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) името и местожителството, съответно фирмата, седалището, както и адреса на съдружниците;
2. (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.,бр.124 от 1997 г.) фирмата, седалището и единния идентификационен код, адреса на управление и предмета на дейност на дружеството;
3. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им;
4. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
5. (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) начина на управление и представителство на дружеството.

Чл.79. (1) Заявлението за вписване на събирателното дружество в търговския регистър се подписва от всички съдружници и към него се прилага учредителният договор.
(2) В регистъра се вписват данните по т.1, 2 и 5 на предходния член.
(3) Лицата, които според договора представляват дружеството, представят образци от подписите си.

Чл.80. Правоотношенията между съдружниците се уреждат в този раздел, ако друго не е предвидено в учредителния договор, с изключение на разпоредбата на чл.87.

Чл.81. (1) Съдружникът има право на обезщетение за необходимите разноски, които е направил за дружествените работи, както и за претърпените вреди във връзка с тях.
(2) За направените разноски или претърпените вреди дружеството дължи на съдружника законната лихва.

Чл.82. Ако съдружникът допусне забава в плащането на паричните вноски или получи, съответно вземе пари от дружеството за себе си, без да има това право, дължи връщането им на дружеството със законна лихва. Ако вредите на дружеството са по-големи, то може да търси разликата.

Чл.83. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Съдружникът може да участвува в друго дружество или да сключва сделки, които се отнасят до предмета на дейност на дружеството, за своя или за чужда сметка само със съгласието на останалите съдружници.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) При нарушение по ал.1 дружеството може да иска обезщетение за причинените вреди или да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключените сделки. Заявлението трябва да се направи в писмена форма в срок един месец след узнаването на сделката, но не повече от една година от извършването й и се отправя до съдружника и до третото лице.
(3) Правото на иск по предходната алинея се погасява в 3-месечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия, или 3 години от извършването, когато съдружниците не знаят за тях.

Чл.84. (1) Всеки съдружник има право да управлява дружествените работи освен ако с дружествения договор е възложено управлението на един или няколко съдружници или на друго лице.
(2) За придобиването и разпореждането с вещни права върху недвижими имоти, за назначаването на управител, който не е съдружник, и за сключването на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор, е необходимо съгласие на всички съдружници.

Чл.85. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Решението за възлагане на управлението на един или няколко съдружници може да бъде отменено от окръжния съд по седалището на дружеството по искане на някои от съдружниците, ако управителите са нарушили задълженията си, както и на други основания, предвидени в договора. Решението на съда се изпраща служебно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър.

Чл.86. Съдружникът, който не участвува пряко в управлението, може да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и другите книжа и да иска обяснения от управлението.

Чл.87. Когато според учредителния договор решенията на дружеството се вземат с мнозинство, всеки съдружник има право на един глас. Решенията се вписват в протоколна книга.

Чл.88. (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) По иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удоволетворение - срещу съдружниците.

Чл.89.(1) Всеки съдружник представлява дружеството, ако с дружествения договор не е предвидено друго.
(2) Ограничаването на представителната власт на съдружника няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в търговския регистър.

Чл.90. Представителната власт на съдружник може да бъде отнета при условията и по реда на чл.85.

Чл.91. Съдружникът може да прави срещу кредиторите на дружеството освен възраженията на дружеството и свои лични възражения.

Чл.92. Който встъпи в съществуващо дружество, отговаря наравно с другите съдружници за всички задължения на дружеството.

Чл.93. Събирателното дружество се прекратява:
1. (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) с изтичане на уговорения срок или в други случаи, предвидени в учредителния договор;
2. по съгласие на съдружниците;
3. с обявяване на дружеството в несъстоятелност;
4. ако не е уговорено друго - със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник - юридическо лице;
5. (изм.,ДВ,бр.63 от 1994 г.) по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник;
6. с предизвестие за прекратяване от съдружник;
7. по решение на съда в предвидените от закона случаи.

Чл.94. Когато дружеството е образувано без срок, всеки съдружник може да иска неговото прекратяване, като направи най-малко 6 месеца преди това писмено предизвестие до всички съдружници, освен ако в учредителния договор е предвидено друго.

Чл.95. (1) Окръжният съд може да прекрати дружеството по искане на съдружник, когато друг съдружник умишлено или с груба небрежност не изпълни свое задължение по учредителния договор или изпълнението на задължението стане невъзможно. Правилото се прилага и когато съдружник действува против интересите на дружеството.
(2) По искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновния съдружник.

Чл.96. (1) Кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие, като се запазва редът на чл.94.
(2) Дружеството не се прекратява, ако то или останалите съдружници изплатят дълга след налагане на запора по предходната алинея. В този случай се прекратява само участието на съдружника в дружеството, ако съдружниците не решат друго.

Чл.97. (1) С учредителния договор може да се предвиди,че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. В този случай останалите съдружници изплащат дела от имуществото на прекратилия участието си съдружник, а при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Наследниците заявяват искането си да встъпят в дружеството в срок от 3 месеца от откриване на наследството.
(2) Ако наследниците не желаят да станат съдружници, както и при прекратяване членството на съдружник, дружеството изплаща стойността на дела на наследодателя или на прекратилия членството си съдружник от дружественото имущество и дела от годишната му печалба за времето до прекратяване на членството.

Чл.98. (1) Искове срещу съдружник за задължения на дружеството се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност.
(2) (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Давностният срок започва да тече от деня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или напускането на съдружника е вписано в търговския регистър.
(3) Прекъсването на давността по отношение на прекратеното дружество има действие и спрямо съдружниците, които са били в дружеството по време на прекратяването.

Чл.99. (1) Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.
(2) (отм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.;пред. ал.3,ДВ,бр.103 от 1993 г.) За командитното дружество намират съответно приложение разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

Чл.100. Дружественият договор трябва да бъде съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Чл.101. (1) Фирмата на дружеството трябва да съдържа и обозначението "командитно дружество", или съкратено "КД", и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.
(2) Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.

Чл.102. Договорът за учредяване на командитно дружество трябва да съдържа:
1. фирмата на дружеството;
2. седалището и адреса;
3. предмета на дейност;
4. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) името, съответно фирмата, единния идентификационен код, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност;
5. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
6. вида и размера на вноските на съдружниците;
7. начина на разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
8. начина на управление и представителство на дружеството.

Чл.103. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Командитното дружество се вписва в търговския регистър от неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор и образци от подписите си.

Чл.104. Отношенията между съдружниците, ако не е предвидено друго в договора, се уреждат в този раздел.

Чл.105. Управлението и представителството на дружеството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Ограничено отговорният съдружник няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници.

Чл.106. Ако ограничено отговорният съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично, освен ако дружеството потвърди сделката.

Чл.107. За неограничено отговорните съдружници се прилага правилото на чл.83.

Чл.108. (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Ограничено отговорният съдружник може да прегледа търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния финансов отчет. При отказ по искане на съдружника окръжният съд постановява предоставянето им.

Чл.109. (1) Ако ограничено отговорният съдружник не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.
(2) Ограничено отговорният съдружник участвува в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби.

Чл.110. Когато след приключване на календарната година се установи, че дружеството има загуби, които се отразяват на направените вноски, до възстановяване на предвидения им размер не се разпределя печалбата.

Чл.111. Спрямо кредиторите на дружеството ограничено отговорният съдружник отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло.

Чл.112. Ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник.

Чл.113. Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.

Чл.114. (1) (нова,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Дружественият договор се сключва в писмена форма.
(2) (предишен чл.114,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Съдружник може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално заверен подпис.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Когато дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт.

Чл.115. Дружественият договор трябва да съдържа:
1. (изм.,ДВ,бр.124 от 1997 г.) фирмата, седалището, и адреса на управление на дружеството;
2. предмета на дейност и срока на договора;
3. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците;
4. (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) размера на капитала. Когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му. Срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала.
5. размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала;
6. управлението и начина на представителство;
7. предимствата на съдружниците, ако са уговорени;
8. други права и задължения на съдружниците.

Чл.116. (1) Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "Дружество с ограничена отговорност", или съкратено "ООД".
(2) Когато капиталът принадлежи на едно лице, фирмата съдържа означението "еднолично ООД".

Чл.117. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 1997 г.) Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 5 000 лева. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 10 лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на 10.
(3) Дяловете могат да бъдат различни по размер за отделните съдружници.
(4) Един дял може да бъде поет съвместно от няколко лица.

Чл.118. (1) Учредителите отговарят солидарно пред дружеството за вредите, които са причинили при създаването му, ако не са положили грижата на добър търговец.
(2) Учредителите нямат право на възнаграждение от капитала за образуването на дружеството.

Чл.119. (1) За вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо:
1. да се представи дружественият договор;
2. да е назначен управител или управители на дружеството;
3. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) всеки съдружник да е изплатил поне 1/3 от дела си, но не по-малко от 10 лв.;
4. да е внесен най-малко 70 на сто от капитала.
(2) В регистъра се вписват данните по точки 1,2,3,4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл.115, които се обнародват.
(3) (нова,ДВ,бр.114 от 1999 г.; изм.,бр.39 от 2005 г.) За вписване в търговския регистър извършването на дейност на инвестиционен посредник, както и на други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, се представя съответния лиценз или разрешение.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) При изменение или допълнение на дружествения договор в търговския регистър се представя препис от него, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството.

Чл.120. (1) Всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор.
(2) (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.121. (1) Неизплащането или невнасянето на дела е основание за изключване на съдружник от дружеството. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определен срок дела си, дължи законна лихва и обезщетение за превишаващите ги вреди.
(2) Когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи, и няма възможност той да бъде продаден на друго лице, останалите съдружници са длъжни да изплатят недостига съразмерно дяловете си или да намалят с него дружествения капитал по съответния ред.

Чл.122. Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. Решението за приемане се вписва в търговския регистър.

Чл.123. Всеки съдружник има право да участвува в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял.

Чл.124. Съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата вноска, да участвува в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание.

Чл.125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
2. при изключване;
3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;
4. при обявяване в несъстоятелност.
(2) Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
(3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Чл.126. (1) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един месец. Срокът се определя с мнозинство повече от половината от капитала. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването.
(2) В случая по ал.1 съдружникът губи правото си върху направените вноски.
(3) Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
2. не изпълнява решенията на общото събрание;
3. действува против интересите на дружеството;
4. (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл.134, ал.2.

Чл.127. Всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.

Чл.128. Удостоверението, издадено на съдружниците за участието им в дружеството, не е ценна книга.

Чл.129. (1) Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
(2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър.

Чл.130. Правоприемникът е отговорен солидарно с праводателя си за дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в капитала.

Чл.131. Разделянето на един дружествен дял се допуска само със съгласието на съдружниците освен ако е уговорено друго.

Чл.132. Ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват правата по него само съвместно. Те отговарят солидарно за задълженията по този дял. Съпритежателите на дела определят лице, което ги представлява пред дружеството.

Чл.133. (1) Съдружниците не могат да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Те имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено.
(2) Не може да се уговарят лихви за дяловете на съдружниците.

Чл.134. (1) По решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
(2) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Съдружник, който не е гласувал за решението по ал.1, има право да прекрати участието си в дружеството съгласно чл.125, ал.2 и 3. Това право може да бъде упражнено в срок един месец от събранието - за съдружниците, които са присъствали или са били редовно поканени, или от уведомлението - за всички останали съдружници.
(3) (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл.73в не се прилага.

Чл.135. (1) Органи на дружеството са:
1. общо събрание;
2. управител (управители).
(2) Управителят може да не е съдружник.

Чл.136. (1) Общото събрание се състои от съдружниците.
(2) Управителят на дружеството участвува в заседанията на общото събрание със съвещателен глас, ако не е съдружник.
(3) Когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в общото събрание с право на съвещателен глас.

Чл.137. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва дружествения договор;
2. (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
4. приема решения за намаляване и увеличаване на капитала;
5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;
6. взема решение за откриване на клонове и участие в други дружества;
7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
8. взема решения за предявяване на искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
9. взема решения за допълнителни парични вноски.
(2) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в договора е предвидено друго.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г., бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.) Решенията по ал.1, т.1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т.4 - с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
(4) Съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници-юридически лица и законни представители.
(5) Общото събрание взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на становището на представителя на персонала на дружеството.

Чл.138. (1) Общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж годишно.
(2) Управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капиталите. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.
(3) (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Управителят е длъжен да свика общото събрание веднага щом загубите надхвърлят 1/4 от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл.247а, ал.2 спадне под размера на вписания капитал.

Чл.139. (1) Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се посочва и дневният ред.
(2) Решенията на общото събрание могат да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението.

Чл.140. (1) Решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл.119, ал.2, трябва да бъдат вписани в търговския регистър.
(2) За решенията на собственик при еднолични дружества се прилага ал.1.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) Решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на дружеството влизат в сила след вписването им в търговския регистър.
(4) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър.

Чл.141. (1) Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
(2) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Дружеството се представлява от управителя. При няколко управителя всеки един от тях може да действува самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица.
(3) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа.
(4) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър.
(5) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
(6) (нова,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
(7) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; пред.ал.6,бр.66 от 2005 г.) Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

Чл.142. (1) Без съгласие на дружеството управителят няма право:
1. от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки;
2. да участвува в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
3. да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.
(2) Ограниченията по ал.1 се прилагат, когато се извършва дейност, сходна с тази на дружеството.
(3) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) При нарушаване на задълженията по ал.1 управителят дължи обезщетение за причинените на дружеството вреди.

Чл.143. (1) Дружеството води книга за дяловете и протоколната книга за решенията на общото събрание.
(2) В книгата за дяловете се вписват размерът на дела на всеки съдружник, направените вноски и всички промени в тях.
(3) Управителят отговаря за редовното водене на дружествените книги.

Чл.144. (1) Дружественият договор може да предвиди избирането на контрольор (контрольори), който да следи за спазване на дружествения договор, за опазване на имуществото на дружеството и да дава отчет пред общото събрание.
(2) Не могат да бъдат контрольори:
1. управителите, техните заместници и наетите лица в дружеството;
2. съпрузите, роднини по права линия и по съребрена линия до трета степен на лицата по предходната точка;
3. лишените с присъда от правото да заемат материалноотчетническа длъжност.
(3) В едноличното дружество контрольорът се назначава от собственика.

Чл.145. Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.
Чл.146. (1) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Годишният финансов отчет на дружеството се проверява от един или от няколко проверители - дипломирани експерт-счетоводители в предвидените от закон случаи.
(2) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Тази проверка е условие за приемане на годишния финансов отчет.
(3) Проверителите се избират от общото събрание преди изтичането на календарната година. Те отговарят за добросъвестната и безпристрастна проверка и за запазване на тайната.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.66 от 2005 г., бр.38 от 2006 г.) Приетият годишен финансов отчет се представя в търговския регистър.

Чл.147.(1) Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството.
(2) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.

Чл.148. (1) Увеличаването на капитала се извършва чрез:
1. увеличаване на дяловете;
2. записване на нови дялове;
3. приемане на нови съдружници.
(2) Съдружниците могат да увеличават дяловете си съразмерно притежаваните, ако в дружествения договор или в решението на общото събрание не е предвидено друго.

Чл.149. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.) Капиталът може да бъде намален до установения в закон минимум с решение за изменение на дружествения договор при спазване изискванията на чл.150 и 151. В този случай може да се извърши едновременно намаляване или увеличаване на капитала по реда на чл.203.
(2) В решението се посочват целта на намаляването, размерът му и начинът, по който ще се извърши.
(3) Намаляването може да се извърши чрез:
1. намаляване на стойността на дела в капитала;
2. връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник;
3. освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела от капитала.

Чл.150. (1) (доп.,ДВ,бр.66 от 2005 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Решението за намаляване на капитала се представя в търговския регистър и се обявява. С обявяването му се смята, че дружеството е заявило, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на обявяването.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Съгласието на кредиторите с намаляването се предполага, ако до 3 месеца от обявяваването те не изразят писмено несъгласието си.
(3) (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.151. (1) Изменението на дружествения договор, с което се намалява капиталът, се вписва след изтичане срока по предходния член.
(2) Към заявлението за вписване се представят доказателства за спазване на изискванията по чл.150 и писмена декларация на управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът.

Чл.152. Ако представените от управителя данни за вписване на намаляването са неверни, той отговаря за причинените на кредиторите вреди до размера, до който те не са могли да се удовлетворят от дружеството. Когато управителите са няколко, те отговарят солидарно.

Чл.153. (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) На съдружниците могат да се правят изплащания поради намаляване на капитала само след като намаляването бъде вписано в търговския регистър и след като кредиторите, изразили несъгласие с намаляването, са получили обезпечение или плащане.

Чл.154. (1) Дружеството се прекратява:
1. с изтичане на срока, определен в дружествения договор;
2. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство;
3. чрез сливане и вливане в акционерно или друго дружество с ограничена отговорност;
4. при обявяване в несъстоятелност;
5. по решение на окръжния съд в предвидени от този закон случаи.
(2) В дружествения договор могат да бъдат предвидени и други основания за прекратяване на дружеството.

Чл.155. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) По решение на окръжния съд по седалището на дружеството може да бъде прекратено:
1. по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала;
2. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона;
3. (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

Чл.156. (1) При прекратяване на дружеството на основание чл.154, точки 1,2 и 5 и чл.155 се открива производство за ликвидация.
(2) Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице.
(3) По искане на контрольора или на съдружниците, които имат поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори.
(4) Ликвидацията на дружеството се извършва по реда на глава седемнадесета.

Чл.157. (1) Дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
(2) Когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството.

Чл.158. (1) Акционерно е дружеството, чийто капитал е разделен на акции. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си.
(2) Към фирмата на акционерното дружество се включва означението "акционерно дружество" или съкратено "АД".

Чл.159. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) Акционерно дружество може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица.
(2) Когато акционерно дружество се образува от едно лице, с учредителен акт се утвърждава уставът и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите.
(3) Учредителният акт се съставя в писмена форма.

Чл.160. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Учредители са лицата, записали акции на учредителното събрание.
(2) Не могат да бъдат учредители обявените в несъстоятелност.

Чл.161. (1) Капиталът и стойността на акциите се определят в левове.
(2) (изм.,бр.100 от 1997 г.,бр.84 от 2000 г.) Минималната стойност на капитала на акционерното дружество е 50 000 лв.
(3) (изм.,ДВ,бр.25 от 1992 г., бр.70 от 1998 г.) Минималният размер на капитала, необходим за банкова, застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване, се определя с отделен закон.
(4) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.66 от 2005 г.) Капиталът трябва да бъде изцяло записан. Дружеството не може да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции. Ако едно лице запише акции от свое име и за сметка на дружеството, те се смятат за придобити единствено за сметка на това лице.

Чл.162. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Минималната номинална стойност на една акция е един лев. По-голяма номинална стойност на акцията трябва да бъде определена в цели левове.

Чл.163. (изм.,ДВ,бр.63 от 1995 г., бр.84 от 2000 г.)
(1) Акционерното дружество се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.
(2) На учредителното събрание се записват акциите.
(3) Учредителното събрание:
1. взема решение за учредяване на дружеството;
2. приема устава;
3. установява размера на разноските по учредяването;
4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите.
(4) Решенията по ал.3, т.1 и 2 се приемат единодушно, като се съставя протокол, за който се прилага чл.232.
(5) Когато акционерно дружество се учредява от едно лице, се съставя учредителен акт.
Чл.164. (отм.,ДВ,бр.63 от 1995 г.)

Чл.165. Уставът трябва да съдържа:
1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;
2. предмета на дейност и срока, ако има такъв;
3. (доп.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция;
4. органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им;
5. вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени;
6. преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат;
7. условията и реда за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова;
8. начина на разпределение на печалбата;
9. начина на свикване на общото събрание;
10. други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството.

Чл.166. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Паричните вноски се извършват по набирателна банкова сметка, открита от управителния съвет, съответно от съвета на директорите, на името на дружеството с посочване на вносителя, като разпореждането с внесените суми се извършва с единодушно решение на този орган.
(2) За непаричните вноски се прилагат съответно разпоредбите на чл.72 и 73.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Ако в тримесечен срок управителният съвет, съответно съветът на директорите, не удостовери пред банката, че дружеството е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските.

Чл.167. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите.
(2) Акции се дават на акционерите срещу представяне на временното удостоверение.

Чл.168. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.169. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Акционерно дружество може да бъде учредено чрез подписка за набиране на капитал само ако закон изрично предвижда условията и реда за това.

Чл.170. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.171. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.172. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.173. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.174. (1) За записване на акционерно дружество в търговския регистър е необходимо:
1. да е приет уставът;
2. да е записан целият капитал;
3. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция;
4. (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет;
5. да са изпълнени другите изисквания на закона.
(2) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.;доп.,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) В търговския регистър се вписват данните по чл.165, т.1-4, т.5 - само видът и стойността на непаричната вноска, и т.10, както и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет. Към заявлението за вписване се прилагат учредителният протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търговския регистър се вписва името, съответно фирмата и единният идентификационен код на акционера.
(3) (нова,ДВ,бр.114 от 1999 г.; изм.,бр.39 от 2005 г.) За вписване в търговския регистър извършването на банкова и застрахователна дейност, дейност на фондова борса, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, е необходимо да бъде представен съответния лиценз или разрешение.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) При изменение или допълнение на устава в търговския регистър се представя препис от устава с измененията към съответната дата, заверен от лицето или от лицата, представляващи дружеството.

Чл.175. (1) Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участвува с посочената в нея номинална стойност в капитала.
(2) Акционерното дружество не може да издава акции с различна номинална стойност.
(3) Акциите могат да се издават в купюри от по 1,5,10 и кратни на 10 акции.

Чл.176. (1) Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка.
(2) Емисионната стойност не може да бъде по-малка от номиналната. Могат да се записват акции и на по-голяма стойност от номиналната.
(3) Разликата между номиналната и емисионната стойност се отнася във фонд "Резервен" на дружеството.

Чл.177. Акциите са неделими. Когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.

Чл.178. (1) Акциите могат да бъдат поименни и на приносител. Могат да се издават и привилегировани акции.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Акционерното дружество може да издава и безналични акции. Издаването и разпореждането с безналични акции се извършват по ред, установен със закон.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Акциите на приносителя не могат да му се предават, преди да е изплатена тяхната номинална или емисионна стойност.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Когато поименните акции се предават преди внасянето на пълната им емисионна стойност, размерът на частичните вноски се отбелязва върху тях.

Чл.179. В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции и се отбелязва видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните удостоверения.

Чл.180. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Акциите на приносител се заменят с поименни акции и, обратно, по искане на акционера след пълното изплащане на тяхната стойност ако в устава е предвиден ред за това.

Чл.181. (1) Акцията дава право на един глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната стойност на акцията.
(2) Когато дружеството издава акции с особени права, това трябва да бъде посочено и предвидено в устава.
(3) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас.

Чл.182.(1) (изм.,ДВ,бр.103 от 1993 г.) Привилегированите акции могат да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в дружественото имущество при ликвидацията, както и други права, предвидени в този закон или в устава. С устава може да се предвиди привилегированите акции да са без право на глас, което трябва да бъде посочено и в акцията.
(2) Привилегировани акции без право на глас се включват в номиналната стойност на капитала.
(3) (нова,ДВ,бр.63 от 1995 г.) Не се допуска повече от 1/2 от акциите да бъдат без право на глас.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.63 от 1995 г.) Когато дивидентът по привилегированата акция без право на глас не бъде изплатен за 1 година и закъснялото плащане не бъде изплатено през следващата година заедно с дивидента за нея, привилегированата акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти. В този случай привилегированите акции се пресмятат при определяне на необходимите кворум и мнозинство.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.63 от 1995 г.) За вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50 на сто от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко 3/4 от представените акции. Акциите придобиват право на глас с отпадането на привилегиите.

Чл.183.(1) Акцията съдържа:
1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции;
2. вида на акциите;
3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции;
4. фирмата и седалището на акционерното дружество;
5. размера на капитала;
6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж;
7. купоните и техния падеж;
8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.
(2) (нова,ДВ,бр.63 от 1995 г.) За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.63 от 1995 г.) На лицевата страна на поименната акция се вписва името на първия собственик.

Чл.184. (1) Ако не е предвидено друго в устава, акциите се издават с купони за дивидент за 20 години.
(2) Купоните не могат да се прехвърлят отделно от акциите.
(3) В купона се съдържа означението "купон", фирмата на акционерното дружество, номерът на купона, акцията и купюрата и годината, за която трябва да се платят дивиденти по него.

Чл.185. (1) (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Акциите на приносител се прехвърлят и залагат с предаването им.
(2) Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции.
(3) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Поименни акции се залагат с джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. Член 473 не се прилага.

Чл.186. Прехвърлителят на поименни акции, които не са изплатени или от които произтичат други задължения към дружеството, е отговорен солидарно с приобретателя. Отговорността на прехвърлителя се погасява с изтичането на 2 години от деня на вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите.

Чл.187. (1) Временното удостоверение не може да се прехвърля преди възникване на дружеството.
(2) Временното удостоверение се прехвърля по реда на чл.185, ал.2.

Чл.187а. (нов,ДВ,бр.63 от 1995 г.; отм.,нов,бр.84 от 2000 г.)
(1) Дружеството може да придобива собствени акции само:
1. при намаляване на капитала по чл.200, т.2;
2. (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) при универсално правоприемство, освен при преобразуване;
3. ако това става безвъзмездно;
4. ако извършва по занятие сделки с ценни книжа и придобива акциите в изпълнение на поръчка на трето лице;
5. при изключване на акционер по чл.189, ал.2 и 3;
6. в резултат на принудително изпълнение на задължение на акционер към дружеството;
7. ако те са издадени като привилегировани акции специално с тази привилегия;
8. при обратно изкупуване.
(2) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) В случаите по ал.1, т.3, 4, 6, 7 и 8 акциите трябва да са изплатени изцяло.
(3) Дружеството преустановява упражняването на правата по собствените акции до тяхното прехвърляне.
(4) (изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Общата номинална стойност на собствените акции, придобити по ал.1, с изключение на тези по т.1, не може да надхвърля 10 на сто от капитала. Дружеството е длъжно да прехвърли в тригодишен срок притежаваните собствени акции, които надхвърлят този размер.
(5) Ако акциите, придобити в случаите по ал.1, т.2-8, не бъдат отчуждени в срока по ал.4, те се обезсилват и се прилага чл.200, т.2.
(6) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Собствените акции не се вземат предвид при определяне на чистата стойност на имуществото на дружеството по чл.247а, ал.2.

Чл.187б. (нов,ДВ,бр.63 от 1995 г.; изм.,ДВ,бр.114 от 1999 г.; отм.,нов,бр.84 от 2000 Г.)
(1) Дружеството може да изкупи собствени акции въз основа на решение на общото събрание на акционерите, което определя:
1. максималния брой акции, подлежащи на обратно изкупуване;
2. условията и реда, при които съветът на директорите или управителният съвет извършват изкупуването в определен срок не по-дълъг от 18 месеца;
3. минималния и максималния размер на цената на изкупуване.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Решението по ал.1 се взема с мнозинство от представения капитал, а ако обратното изкупуване не е изрично предвидено в устава - с мнозинство две трети от представените акции. Решението се вписва в търговския регистър.
(3) (доп.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Изкупуването се извършва при съответно прилагане на чл.247а, ал.1 и 2. Общата номинална стойност на изкупените акции и на тези по чл.187а, ал.4 не може да надхвърля 10 на сто от капитала. За изкупените акции, които надхвърлят този размер, се прилага чл.187г.
(4) (нов,ДВ,бр.66 от 2005 г.) Управителният съвет, съответно съветът на директорите, извършва обратното изкупуване при спазване изискванията по ал.1-3.

Чл.187в. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) Уставът може да предвиди издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, при условия и по ред, установени в него.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Дружеството представя в търговския регистър предложението за обратно изкупуване, което се обявява.
(3) Изкупуването може да се извършва само със суми, предназначени за разпределяне съгласно чл.247а, ал.1, 2 и 3.
(4) Дружеството е длъжно да образува резерв в размер номиналната стойност на всички изкупени акции по ал.1. Този резерв може да се разпределя между акционерите само при намаляване на капитала с изкупените акции, както и да се използва за увеличаване на капитала.

Чл.187г. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Ако дружеството е придобило собствени акции в нарушение на чл.187а до 187в, те трябва да бъдат прехвърлени в едногодишен срок от придобиването им. В противен случай акциите се обезсилват и се прилага чл.200, т.2.

Чл.187д. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.66 от 2005 г., бр.105 от 2006 г.) . В годишния доклад за дейността на дружеството задължително се посочват:
1. броят и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените през годината собствени акции, частта от капитала, която те представляват, както и цената, по която е станало придобиването или прехвърлянето;
2. основанието за придобиванията, извършени през годината;
3. броят и номиналната стойност на притежаваните собствени акции и частта от капитала, която те представляват.

Чл.187е. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) Правилата на чл.187а до чл.187д се прилагат и когато:
1. акции на дружеството се придобиват и притежават от едно лице за сметка на дружеството;
2. акции на дружеството се придобиват и притежават от друго дружество, в което първото пряко или непряко притежава мнозинство от правото на глас или върху което може пряко или непряко да упражнява контрол;
3. дружеството приема собствени акции или акции на дружество по т.2 в залог.
(2) (