( * продължение ... * )

Чл.535. Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.

Чл.536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал.2, 3 и 4.
(2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.
(3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.
(4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

Чл.537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

Чл.538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както и платецът на менителницата.
(2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл.477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл.496, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.

Чл.539. Чекът съдържа:
1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума;
3. името на лицето, което трябва да плати (платеца);
4. дата и място на издаването;
5. място на плащането;
6. подпис на издателя.

Чл.540. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.539, не е чек, освен в случаите, определени в ал.2, 3 и 4.
(2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място.
(3) Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца.
(4) Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.

Чл.541. (1) Чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка.
(2) Издателят на чека трябва да има покритие при платеца.
(3) Платецът е длъжен да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя.
(4) Чекът е действителен, дори и да не са спазени разпоредбите на ал.2 и 3.

Чл.542. Чекът не подлежи на приемане. Бележка за приемане върху чека е недействителна.

Чл.543. (1) Чекът може да бъде издаден:
1. на определено лице със или без изрична уговорка "на заповед";
2. на определено лице с уговорка "не на заповед" или с друга равнозначна уговорка;
3. на приносител.
(2) Чек в полза на определено лице с уговорка "или на приносител" или друг равнозначен израз има действие като чек на приносител.
(3) Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден, се смята за чек на приносител.

Чл.544. (1) Чек може да бъде издаден на името на издателя или на негова заповед.
(2) Чек не може да бъде издаден срещу издателя, освен ако е издаден между различни клонове на търговец.

Чл.545. Уговорката за лихва, включена в чека, е недействителна.

Чл.546. Чекът може да бъде платим при трето лице в седалището на платеца или в друго място, само ако третото лице е банка.

Чл.547. Издателят отговаря за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се освобождава от отговорност, е недействителна.

Чл.548. Към чека се прилагат разпоредбите за джирото на менителницата със следните изключения:
1. джирото на платеца е недействително;
2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на търговец.

Чл.549. Джирото върху чек на приносител прави джиранта отговорен по правилата за обратния иск. Това джиро не превръща чека в чек на заповед.

Чл.550. Платецът не може да бъде поръчител по чека.

Чл.551. (1) Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна уговорка е недействителна.
(2) Чек, предявен за плащане преди деня, посочен като дата на издаването, е платим в деня на предявяването.

Чл.552. Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

Чл.553. (1) Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на срока за предявяване.
(2) Ако чекът не е оттеглен, платецът може да го плати и след изтичането на срока за предявяване.

Чл.554. Смъртта или недееспособността на издателя, настъпили след издаването, не засягат действието на чека.

Чл.555. (1) Издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с действието, посочено в чл.556.
(2) Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна.
(3) Пресичането може да бъде общо или специално. То е общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката "банка" или друг равнозначен израз. То е специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка.
(4) Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо.

Чл.556. (1) Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца.
(2) Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът - на неин клиент. Посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека на друга банка.
(3) Чекът може да има само едно специално пресичане. Две специални пресичания се допускат само ако едното е за плащане чрез уравнителна камера. Чек, който не съответства на тази разпоредба, не може да бъде платен.
(4) Платецът, който наруши изискванията на ал.1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

Чл.557. (1) Издателят и приносителят на чек могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка "за минаване по сметка" или друг равнозначен израз.
(2) В случая по ал.1 плащането се извършва само чрез минаване по сметка. Ако при това е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.
(3) Зачертаването на уговорката "за минаване по сметка" е недействително.
(4) Платецът, който е платил в нарушение на ал.1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

Чл.558. Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен чрез:
1. протест;
2. декларация н на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;
3. датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевременно и не е бил платен.

Чл.559. (1) Протестът трябва да бъде направен преди изтичането на срока за предявяване.
(2) Ако предявяването се направи в последния ден на срока, протестът трябва да се извърши в първия следващ работен ден.

Чл.560. Освен чековете на приносител всеки чек, издаден в една държава и платим в друга, може да бъде издаден в повече еднакви екземпляри. Когато чекът е издаден в повече екземпляри, те трябва да бъдат номерирани в самия текст, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделен чек.

Чл.561. (1) Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване.
(2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.

Чл.562. За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

Чл.563. (1) Способността на едно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговия национален закон. Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, се прилага законът на тази държава.
(2) Лицето, което е неспособно съгласно ал.1, се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно.

Чл.564. (1) Формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона на мястото, където са подписани. За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според закона на мястото на плащането.
(2) Ако менителницата, записът на заповед или чекът са недействителни, но са съобразени със закона на държавата, където е поето последващо задължение, то е действително.

Чл.565. (1) Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.
(2) Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.

Чл.566. Сроковете за предявяване на обратните искове за всички подписали лица се определят от закона на мястото на издаването на документа.

Чл.567. Законът на мястото на издаване на менителницата или записа на заповед определя дали приносителят придобива вземането, с оглед на което са били издадени.

Чл.568. Правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата или на записа на заповед и задължението на приносителя да приеме частично плащане се определят от закона на мястото на плащането.

Чл.569. Формата и сроковете за извършване на протест, както и на другите действия, необходими за упражняването или запазването на правата по менителницата, записа на заповед и чека, се определят от закона на мястото, където трябва да се извърши съответното действие.

Чл.570. Действията, които трябва да се извършват при изгубване или кражба на менителница, запис на заповед или чек, се определят от закона на мястото на плащането.

Чл.571. Лицата, срещу които може да се издава чек, се определят от закона на мястото на плащането. Ако според този закон чекът е недействителен с оглед на качествата на лицето, срещу което е издаден, задълженията, произтичащи от подписи, положени в други държави, законите на които съдържат такава разпоредба, са действителни.

Чл.572. Според закона на мястото на плащането на чека се определя:
1. дали трябва да бъде издаден на предявяване или може да бъде и на определен срок след предявяване, както и какви са последиците от предявяване на една по-късна дата;
2. срокът за предявяване;
3. възможността чекът да бъде приет, потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки;
4. възможността чекът да бъде пресечен или с уговорка "за минаване по сметка", или с друг равнозначен израз и какви са последиците от това;
5. правото на издателя да отмени чека или да се противопостави на плащането му.

Чл.573. С договора за влог в публичен склад влогоприемателят приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи.

Чл.574. (1) Договорът за влог в публичен склад се сключва в писмена форма и се вписва в складов регистър.
(2) Влогоприемателят вписва договора във воден от него складов регистър. Вписването се извършва по ред, определен в наредба, утвърдена от министъра на правосъдието.

Чл.575. (1) Влогоприемателят е длъжен да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, опаковане, сортиране, разделяне и други подобни действия.
(2) Влогоприемателят може да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, освен ако е уговорено друго.
(3) Когато в стоката настъпят явни изменения, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди, влогоприемателят е длъжен да уведоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно - влогодателя.
(4) Влогоприемателят е длъжен да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена от него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение, освен ако тя е застрахована или влогодателят се противопостави на застраховането й. По искане на влогодателя влогоприемателят е длъжен да застрахова вложената стока и срещу други рискове.

Чл.576. (1) При сключването на договора влогодателят е длъжен да даде сведенията, необходими за пазенето на стоката.
(2) Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.

Чл.577. (1) По искане на влогодателя влогоприемателят издава складов запис за стоката.
(2) Складовият запис се издава въз основа на складовия регистър и се състои от стоков запис и заложен запис. Двете части на складовия запис трябва да съдържат:
1. посочване на публичния склад и поредния номер на складовия регистър;
2. име и адрес на влогодателя;
3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й;
4. срок за пазене на стоката;
5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното;
6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката;
7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия;
8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа;
9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой;
10. място и дата на издаването на записа;
11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.
(3) Влогодателят, както и всеки легитимиран с непрекъснат ред на джирата държател на складовия запис, има право да иска да му бъдат издадени складови записи за отделни части от стоката в замяна на общия складов запис. Тези складови записи носят датата на първоначалния складов запис.
(4) Влогоприемателят може да откаже да издаде складов запис, ако има основателни причини за това или ако влогодателят не е платил изискуеми възнаграждения и разноски.

Чл.578. (1) Складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис.
(2) Правилата на чл.466-470 и чл.474 се прилагат и към складовия запис.
(3) Джиросването само на заложния запис учредява право на залог върху вложената стока в полза на джиратаря. Първото джиро трябва да съдържа размера на обезпечения заем, лихвата и падежа, както и името, и адреса на кредитора. Залогът може да се противопостави на джиратарите на стоковия запис и се вписва в складовия регистър. Първият джиратар е длъжен да поиска тези данни да бъдат записани в стоковия запис и в складовия регистър.
(4) Прехвърлянето само на стоковия запис или на заложния запис става чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис.
(5) Легитимираният с непрекъснатия ред на джирата държател само на стоковия запис има право да получи вложената стока и преди настъпването на падежа по заема, обезпечен със залог върху стоката. В този случай той е длъжен да плати на влогоприемателя сумата по заема с лихвата към датата на плащането в размер, посочен в складовия регистър. Ако лихвата е предплатена, тя се приспада за времето от деня на плащането до падежа.

Чл.579. Легитимираният с непрекъснат ред да джирата държател на заложния запис го предявява на падежа за плащане на длъжника или ако той е неизвестен - на влогодателя. Записът се предявява за плащане в публичния склад. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл.505 и 507.

Чл.580. (1) Неплащането на падежа на сумата по записа се установява с протест срещу длъжника по заложния запис, а ако той е неизвестен - срещу влогодателя. В този случай се прилагат съответно чл.496 и 498.
(2) Ако не бъде удовлетворен за вземането си от продажбата на стоката, кредиторът по заложния запис може да насочи изпълнението срещу длъжника, джирантите и лицата, джиросали стоковия запис след учредяването на залога, които отговарят солидарно.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Ако кредиторът по заложния запис не извърши протеста в срок или не продаде стоката в двадесетдневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.
(4) Джирантът на стоковия запис, който плати по заложния запис, има право на иск за платеното, лихвите и разноските срещу длъжника и предхождащите джиранти по стоковия запис, които отговарят солидарно. Искът срещу джирантите се погасява с шестмесечна давност от датата на плащането на дълга, а срещу длъжника - с тригодишна.

Чл.581. (1) (изм.,ДВ,бр.59 от 2007 г.) Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл.560 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
(2) След образуването на производство за обезсилване притежателят на унищожения или изгубения запис може да иска от влогоприемателя да му издаде дубликат, като представи достатъчна гаранция. Ако влогоприемателят не е съгласен с размера на гаранцията, тя се определя от районния съд.
(3) Ако унищоженият или изгубеният запис бъде обезсилен, внесената гаранция по ал.2 се връща.

Чл.582. (1) Вложената стока се връща на влогодателя или ако е издаден складов запис - на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа. Връщането на стоката се извършва в склада, в който тя е била вложена, и се отбелязва в складовия запис. Записът се подписва от получателя.
(2) Ако няколко лица имат право да получат стоката и не е установено кой каква част трябва да получи, или ако стоката е неделима, при липса на съгласие между тях влогоприемателят има право след изтичане на срока да я продаде и да вложи получената сума на тяхно име в банка.
(3) Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях, като плати на кредитора или вложи по негова сметка съответната част от вземането, за което е издаден заложен запис заедно с лихвите и разноските.
(4) Фирите от стоката се приспадат до уговорения или законоустановения размер.

Чл.583. Влогоприемателят има право на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията си.

Чл.584. Влогоприемателят може да иска от влогодателя да вземе стоката след изтичането на уговорения срок или ако не е уговорен срок - след три месеца от влагането й.

Чл.585. (1) Когато вложената стока е застрашена от повреждане или има опасност да повреди други стоки, както и когато има друга важна причина за прекратяване на договора, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно стоката да се получи от последния джиратар, а ако той не е известен - от влогодателя.
(2) Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл.328, ал.1, точка 2, след като писмено уведоми легитимирания да я получи, или ако той не е известен - влогодателя, и да се удовлетвори от продажната цена на вземанията си по договора за влог. Влогоприемателят влага разликата по сметка на кредитора по заложния запис.
(3) Ако стоката е бързо разваляща се, се прилага разпоредбата на чл.328, ал.1, точка 3.

Чл.586. (1) Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й - от деня на узнаването.
(2) Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна.

Чл.587. (1) (изм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.) С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.
(2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.

Чл.588. (отм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.)

Чл.589. Ако в договора за лицензия не е уговорено друго, се смята, че лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България.

Чл.590. Лицензионният договор се вписва в регистър на патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.

Чл.591. Лицензодателят е длъжен да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица.

Чл.592. Лицензодателят е длъжен да предостави на лицензополучателя уговорената информация и да окаже съдействие за ползването на предмета на лицензията.

Чл.593. Лицензополучателят е длъжен да пази в тайна сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел или производствен опит, върху който му е отстъпено право на ползване.

Чл.594. (1) (изм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.) При лицензия на марка лицензополучателят е длъжен да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора.
(2) (изм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.) Лицензополучателят е длъжен да означава с марка стоката, за която му е предоставена лицензията.

Чл.595. (1) Когато възнаграждението е уговорено според обема на ползването на предмета на лицензията, лицензополучателят е длъжен да уведомява лицензодателя за този обем на ползването в уговорените срокове.
(2) Възнаграждението се дължи за изтекла календарна година, освен ако е уговорено друго.

Чл.596. (1) С договор за сублицензия лицензополучателят на изключителна лицензия може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензията.
(2) Правото на преотстъпване по ал.1 може да бъде изключено с лицензионния договор или да се предвиди предоставяне със съгласие на лицензодателя. Съгласието може да бъде отказано само поради важни причини.

Чл.597. Лицензодателят може да иска от получателя на сублицензията възнаграждението, което той дължи в момента на поканата на своя лицензодател.

Чл.598. (1) Договорът за лицензия без срок се прекратява с писмено предизвестие на една от страните.
(2) Ако срокът за предизвестие не е определен с договора, той е шест месеца, но лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му.

Чл.599. Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до установения със закон срок за закрилата му.

Чл.600. С договора за стоков контрол контрольорът се задължава срещу възнаграждение, като използва специални знания, да направи безпристрастно сравнение между изискваното и действителното състояние или само да установи състоянието на стока или услуга. За установеното контрольорът издава удостоверение.

Чл.601. (1) Контролът трябва да бъде извършен в обем и по начин, предвидени в закон или в договора, а когато нищо не е предвидено - в обичайния обем и начин в местонахождението на предмета на контрола.
(2) Когато в договора е предвидено да се пази мостра, контрольорът е длъжен да я пази в седалището си не по-малко от шест месеца от получаването й.

Чл.602. Нищожна е уговорката за задължения на контрольора, които биха могли да влияят върху неговата безпристрастност.

Чл.603. (1) Възложителят е длъжен да осигури на контрольора достъп до предмета на контрола и да му окаже съдействие при изпълнение на задълженията му.
(2) Когато размерът на възнаграждението не е бил уговорен, възложителят дължи обичайното възнаграждение.

Чл.604. Искове за вземания по договора за стоков контрол се погасяват с едногодишна давност.

Чл.605. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; нов,бр.59 от 2006 г.)
(1) С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.
(2) Договорът за наем на сейф може да бъде с обявено или необявено пред наемодателя съдържание на вложеното.
(3) Наемодателят няма право да притежава копие от ключа на сейфа, предаден на наемателя.

Чл.606. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; нов,бр.59 от 2006 г.)
(1) В сейфа не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на сейфа и на наемодателя, и вещи, чието приемане е забранено от закона.
(2) Наемодателят контролира по подходящ начин спазването на изискването на ал.1, без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.
(3) При неизпълнение на задължението по ал.1 наемодателят може незабавно да развали договора.

Чл.606а. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; нов,бр.59 от 2006 г.)
(1) При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение наемодателят може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на сейфа с участие на нотариус. Намерените в сейфа предмети остават за пазене при наемодателя, на който се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.
(2) За вземанията си по договора наемодателят има право на задържане върху вложеното в сейфа.

Чл.606б. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Чл.606в. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Чл.606г. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Чл.606д. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Чл.606е. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Чл.607. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.

Чл.607а. (1) Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
(2) Освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Чл.608. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.)
(1) Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
(2) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
(3) Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Чл.609. Производство по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник.

Чл.610. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник.

Чл.611. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност се открива и за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност се открива и за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник.
(3) (пред. ал.2,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност се открива и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация.
(4) (пред.ал.3, изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) В случаите по ал.1 и 2 искането за откриване на производство по несъстоятелност може да бъде направено в едногодишен срок от смъртта, съответно от заличаването в търговския регистър.

Чл.612. (1) (пред.чл.612,ДВ,бр.42 от 1996 г.; изм.,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.) Не се открива производство по несъстоятелност за търговец-публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон.
(2) (нова,ДВ,бр.42 от 1996 г.; изм.,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност на банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на тази част се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Отношенията, свързани с неплатежоспособността на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, се уреждат с отделен закон.

Чл.613. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Чл.613а. (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г., бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г., бр.59 от 2007 г.) Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл.630, ал.1 и 2, чл.631, чл.632, ал.1, 2 и 4, чл.701, чл.705, ал.2, чл.709, ал.1, чл.710, 735, чл.740, ал.2, чл.744 и чл.755, ал.2 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Решенията по чл.630 и 632 могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.; изм.,бр.59 от 2007 г.) Извън случаите по ал.1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по правилата на глава двадесета "Въззивно обжалване" от Гражданския процесуален кодекс.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Съдът образува делото в деня на подаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и постановява акта си в 14-дневен срок от датата на заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Чл.613б. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.; отм.,бр.58 от 2003 г.)

Чл.614. (1) Масата на несъстоятелността обхваща:
1. имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
2. имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.58 от 2003 г.) В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) В имуществото на неограничено отговорния съдружник се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
(4) (пред. ал.3,доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността.

Чл.615. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Недействително по отношение масата на несъстоятелност е прекратяването или делбата на съпружеската имуществена общност, както и определянето на по-голям дял, ако е станало в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността до приключване на производството по несъстоятелност.

Чл.616. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания.
(2) Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от:
1. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
2. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;
3. безвъзмездна сделка.
4. (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл.629б.
(3) В производството по несъстоятелност чуждестранните кредитори имат равни права с местните.

Чл.617. (1) Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.
(2) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Чл.618. (1) Кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.
(2) (отм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл.619. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В производството по несъстоятелност длъжникът се призовава на адреса на управлението му, а кредиторите - страни по делото, на посочения от тях адрес в страната. Ако те са променили адреса, без да уведомят за това съда по несъстоятелността, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Кредитор със седалище в чужбина и без адрес в страната посочва съдебен адрес в страната. Ако такъв не е посочен, призовката се изпраща за обявяване в търговския регистър.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) След откриването на производството по несъстоятелност за актове, за които този закон не изисква обявяване в търговския регистър или съобщаване по реда на Гражданския процесуален кодекс и които не подлежат на обжалване, кредиторите се считат уведомени с вписването на съобщение за съответния акт в книгата по чл.634в, ал.1.
(4) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) В случаите, в които този закон предвижда призоваването да се извършва чрез обявяване в търговския регистър, обявяването на поканата, съобщението или призовката трябва да се извърши най-късно 7 дни преди събранието, съответно заседанието.

Чл.620. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) По молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; доп.,бр.84 от 2000 г.) Когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, съответно от присъединилия се кредитор, както и при присъединяване на кредитор държавната такса се събира от кредитора.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) След откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността. За целта съдът може да разреши синдикът да извърши разпореждане по чл.658, ал.1, т.8.
(4) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Ако в утвърдения от съда план за оздравяване по чл.705 не е уговорено друго, с решението си по чл.707 съдът осъжда длъжника да плати дължимата държавна такса и направените разноски.
(5) (пред.ал.2, ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г.) По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително.
(6) (пред.ал.3,доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Не се събира държавна такса при вписване в търговския регистър на обстоятелства по несъстоятелността въз основа на актове на съда, както и при вписване и заличаване на възбрана по чл.630, ал.1, т.4 и на обща възбрана.

Чл.621. Доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Чл.621а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1) Освен правилата, установени в тази част, в производството по несъстоятелност се прилагат и следните особени процесуални правила:
1. определената от закона подсъдност за делата по несъстоятелност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица;
2. съдът може по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения.
(2) Освен посочените в тази част искове, на съда по несъстоятелността са подсъдни, без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица, още и:
1. исковете срещу синдика по чл.663, ал.2 и 3, независимо от това, дали към момента на предявяване на иска производството по несъстоятелност е висящо, или е приключило;
2. обусловените от чл.646 или чл.647 искове.
(3) В производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс относно:
1. спиране на производството по съгласие на страните;
2. оттегляне на молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност или отказ от нея, след като е постановено решение по чл.630, ал.1 и 2 или по чл.632;
3. оттегляне или отказ от иск, предявен от синдик или кредитор по чл.645, ал.3, чл.646 или чл.647.

Чл.622. (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Решенията на съда по чл.272а, ал.1, чл.630, 632, 641, чл.705, ал.2, чл.707, чл.709, ал.1, чл.710, чл.713, ал.2, чл.735, 740, чл.744, ал.1 и чл.755 се вписват в търговския регистър.

Чл.623. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1) Името, телефонът, адресът и електронният адрес на назначения синдик или временен синдик, а в случаите по чл.707, ал.1 - на назначените членове на надзорния орган, се вписват в търговския регистър.
(2) В търговския регистър се вписват и промените в обстоятелствата по ал.1.

Чл.624. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) Съдът е длъжен да изпрати за вписване в търговския регистър препис от съдебните актове по чл.622 и 623 в деня на постановяването им или най-късно на следващия работен ден.

Чл.625. (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Агенцията за държавни вземания за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

Чл.626. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
(2) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Молбата по ал.1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.
(3) Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността.
(4) Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно.

Чл.627. При неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл.626, ал.2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Чл.628. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Към молбата си длъжникът съответно ликвидаторът прилага:
1. (обн.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) препис от последния заверен от експерт-счетоводител годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;
4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.
(2) С молбата си кредиторът представя писмените и посочва останалите си доказателства за неплатежоспособността на длъжника.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат доказателствата по чл.78, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.103 от 1999 г.; доп.,бр.84 от 2000 г.) С молбата си длъжникът или кредиторът може да предложи и план по чл.696, както и да посочи лице, отговарящо на условията на чл.655, ал.2, което съдът назначава за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.

Чл.628а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1) Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл.625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
(2) За присъединилите се кредитори по чл.629 се прилагат правилата по ал.1 от момента на подаване на молбата за присъединяване.
(3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.

Чл.629. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда по несъстоятелността незабавно в закрито заседание.
(2) (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; отм., нова, ДВ,бр.84 от 2000 г.) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.
(4) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл.628.
(5) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Чл.629а. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът може:
1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл.635, ал.1;
2. да допусне мерките по чл.630, ал.1, т.4;
3. да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Закона за събиране на държавните вземания;
4. да допусне предвидените в чл.642 мерки;
5. да наложи мерките, предвидени в чл.650.
(2) Когато искането за налагане на мерките по ал.1 е направено от кредитор, съдът ги налага:
1. ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, или
2. ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен.
(3) Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение и в случаите по ал.2, т.1.
(4) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.
(5) Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.
(6) Определението за постановяване на мерките по ал.1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) Определението за постановяване на мерките по ал.1 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението му.
(8) Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена.
(9) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на мерките, постановени по реда на чл.630, ал.1, т.4. Съдът може на основание чл.630, ал.1, т.4 да постанови нови обезпечителни мерки, както и да продължи действието на наложените по реда на този член мерки.

Чл.629б. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1) Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл.625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл.632, ал.1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.
(2) Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.
(3) Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането по ал.1, след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници.

Чл.630. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
1. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. назначава временен синдик;
4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Агенцията за държавни вземания или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл.696.
(3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.

Чл.631. Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Чл.631а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът - физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.
(2) Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.
(3) Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
(4) Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
(5) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.

Чл.632. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1) Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
(2) Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал.1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б.
(3) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал.2.
(4) Ако в срока по ал.2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
(5) Разпоредбите на ал.1-4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

Чл.632а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Предплатените суми по чл.629б и 632 се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.

Чл.633. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1) Решенията по чл.630 и 632 подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър.
(2) Решението, с което се отхвърля молбата по чл.625, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл.634. Решението по чл.630 подлежи на незабавно изпълнение.

Чл.634а. Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630, ал.1. Ако действия по чл.635, чл.636, ал.1, чл.637, 638 и 646 са извършени на тази дата, смята се, че те са извършени след откриването на производството по несъстоятелност.

Чл.634б. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) Съдът се произнася в 3-дневен срок по молба на участник в производството, освен ако в тази част е установен друг срок. Когато актът, с който съдът следва да се произнесе, подлежи на обжалване, апелативният съд се произнася в срок 7 дни от получаването на жалбата и дава задължителни указания.
(2) При отсъствие на съдията, който разглежда делото, председателят на съда по несъстоятелността определя друг съдия, който да разглежда делото по време на отсъствието.
(3) По молба за отвод съдията, който разглежда делото, се произнася незабавно. Определението, с което молбата за отвод се оставя без уважение, подлежи на обжалване пред председателя на апелативния съд, който се произнася в 3-дневен срок от получаването й.

Чл.634в. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.
(2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) (нов,ДВ,бр.31 от 2005 г.) Ако длъжникът е оператор или участник в платежна система, вписана в регистър на Българската народна банка, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 съдът уведомява Българската народна банка за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Българската народна банка.
(4) (нов,ДВ,бр.31 от 2005 г.) Ако длъжникът е оператор или участник в система за сетълмент на сделки с ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 съдът уведомява Централния депозитар за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Централния депозитар на ценни книжа.

Чл.634г. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)

Чл.635. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) С откриване на производството по несъстоятелност или в случаите по чл.629а длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а.
(2) Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) В производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

Чл.636. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) Изпълнението, направено на длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но преди вписването, е действително, ако изпълнителят не е знаел за откриването на производството или макар и да е знаел, даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Чл.637. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл.693.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Спряното на основание ал.1 производство се възобновява и продължава с участието на:
1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;
2. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.692, ал.3.
(4) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Решението, постановено по ал.3, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
(5) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен по искове за:
1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
2. трудови спорове.

Чл.638. (1) (доп.,ДВ,бр.103 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Ако от спирането по ал.1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.
(4) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

Чл.639. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа те се удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1.
(2) (отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.639а. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.639б. (1) (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.; пред.чл.639б,бр.38 от 2006 г.) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, бързоразвалящи се движими вещи, както и друго имущество от масата на несъстоятелността, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност.
(2) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Продажбата по ал.1 се извършва от синдика чрез пряко договаряне.

Чл.640. (1) (пред.чл.640,изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика:
1. необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си;
2. (изм.,ДВ,бр.90 от 1999 г., бр.38 от 2006 г.) списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;
3. списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността.
4. (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.
(2) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите се предоставят в 7-дневен срок от писменото им искане.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; пред.ал.2,доп.,бр.58 от 2003 г.) Ако длъжникът не изпълни задължението си по ал.1, съдът налага на виновното лице глоба от 500 до 1000 лв., а по ал.2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.

Чл.641. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат вдигнати, правомощията на длъжника - възстановени, и правомощията на синдика - прекратени, от момента на вписване на решението на Върховния касационен съд в търговския регистър.

Чл.642. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) По искане на синдика, длъжника или кредитор съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.

Чл.643. Дял или вноска, неизплатени или невнесени от съдружник с ограничена отговорност, се събират от синдика за попълване масата на несъстоятелността.

Чл.644. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично.
(2) При прекратяване на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.
(3) По искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен.
(4) При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.
(5) Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдикът да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Чл.645. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

Чл.646. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки:
1. изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението;
2. безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността;
3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността;
4. възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

Чл.647. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните извършени от длъжника действия и сделки:
1. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на свързано лице с длъжника, извършена в 3-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
3. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 3-месечен срок преди началната дата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили;
5. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане;
6. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер;
7. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника.

Чл.648. При сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл.646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

Чл.649. (1) Иск по чл.645, ал.3 и чл.647 може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г.) При предявяване на иск от синдика предварително държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Иск по чл.645,646 и 647 от този закон, както и иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, се предявява пред съда по несъстоятелността.

Чл.650. (1) При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.
(2) Не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи.

Чл.651. (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Запечатването се извършва от частен съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда.

Чл.652. В 3-дневен срок след като встъпи синдикът трябва да поиска вдигане на печатите и извършване опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи.

Чл.653. (1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Описът се извършва от синдика.
(2) Синдикът уведомява длъжника за действията по ал.1.
(3) Ако след извършването на описа се открие друго имущество, се извършва допълнителен опис.

Чл.654. От момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.

Чл.655. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Синдик може да бъде физическо лице.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Синдикът трябва да отговаря на следните условия:
1. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;
2. да не е съпруг на длъжника или на кредитор и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия - до шеста, а по сватовство - до трета степен;
3. да не е кредитор в производството по несъстоятелност;
4. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
5. да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.
6. (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) да има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността;
7. (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл.655а, ал.1, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;
8. (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.; доп.,бр.59 от 2006 г.) да не е освобождаван като синдик на основание чл.657, ал.2 от този закон или чл.29, ал.1, т.6 или 7 от Закона за банковата несъстоятелност;
9. (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38, 59 от 2006 г.) по отношение на него да не е прилагана мярка по чл.65, ал.2, т.11 от Закона за банките или по чл.103, ал.2, т.14 от Закона за кредитните институции.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; доп.,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Министърът на правосъдието изключва от списъка по ал.2, т.7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Тези промени се обнародват в "Държавен вестник".
(4) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Правомощията на синдика могат да се осъществяват от няколко лица. В този случай решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика реши друго.
(5) Когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, които вземат решения с единодушие и извършват действията съвместно, отговорността им по чл.663, ал.2 и 3 е солидарна.

Чл.655а. (1) Синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя в наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите.
(2) Невнасянето в срок на вноските по ал.1 е основание за изключване на лицето от списъка по чл.655, ал.2, т.7.
(3) Министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката са длъжни да организират ежегодно курсове за квалификация на синдиците.

Чл.656. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) Съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията по чл.655 и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа. Със същото определение съдът по несъстоятелността определя и датата за встъпване на синдика в длъжност.
(2) При назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности.
(3) При настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал.2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността.
(4) Синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда. Ако това задължение не е изпълнено, съдът по несъстоятелността в 7-дневен срок заменя назначения синдик с друго лице измежду посочените от първото събрание на кредиторите. Ако такива няма, замяната се извършва с друго лице от съответния списък и се свиква ново събрание на кредиторите.

Чл.657. (1) Съдът освобождава синдика при:
1. негово писмено искане, отправено до съда;
2. поставяне под запрещение;
3. (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) ако назначеният синдик престане да отговаря на изискванията по чл.655, ал.2.
4. (пред. т.3,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията;
5. (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) решение на събранието на кредиторите;
6. (пред.т.4,ДВ,бр.70 от 1998 г.; пред.т.5,бр.84 от 2000 г.) фактическа невъзможност да осъществява правомощията си;
7. (пред.т.5,ДВ,бр.70 от 1998 г.; пред.т.6,бр.84 от 2000 г.) смърт.
(2) Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.) Освободеният по ал.1, т.1 синдик е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването на новия синдик.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) На обжалване пред апелативния съд подлежи:
1. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал.1, т.1-6 и по ал.2 се оставя без уважение;
2. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал.2 се уважава.
(5) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Жалбата срещу определението за освобождаване на синдика не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност. Когато се обжалва определението на съда за освобождаване по ал.4, т.2, определението може да се обжалва само от синдика.
(6) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.) В случаите по ал.1, т.1, 2, 3, 5, 6, 7 и ал.2 съдът свиква събрание на кредиторите за избор на нов синдик.
(7) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В случаите по ал.1, т.2, 3, 5 и 6 и по ал.2 до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.
(8) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) В случаите по ал.1, т.4 кредиторите са длъжни да посочат в искането си синдик.

Чл.658. (1) Синдикът има следните правомощия:
1. представлява предприятието;
2. управлява текущите му дела;
3. (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл.635, ал.1;
4. (пред.т.3,ДВ,бр.84 от 2000 г.) получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
5. (пред.т.4,ДВ,бр.84 от 2000 г.) издирва и уточнява имуществото на длъжника;
6. (пред.т.5,ДВ,бр.84 от 2000 г.) при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.84 от 2000 г.) участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.84 от 2000 г.) събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
9. (пред.т.8,ДВ,бр.84 от 2000 г.) с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
10. (пред.т.9,ДВ,бр.84 от 2000 г.) издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
11. (пред.т.10,ДВ,бр.84 от 2000 г.) по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;
12. (пред.т.11,ДВ,бр.84 от 2000 г.) предлага план по чл.696;
13. (пред.т.12,ДВ,бр.84 от 2000 г.) извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
14. (пред.т.13,ДВ,бр.84 от 2000 г.) осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
15. (пред.т.14,ДВ,бр.84 от 2000 г.) извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

Чл.659. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Синдикът записва в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Когато функциите на синдик се изпълняват от две или повече лица, разногласията между тях и взетите решения се отбелязват в дневника.
(2) (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Синдикът представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) При поискване от кредитор синдикът му представя дневника по ал.1, отчета по ал.2, както и отчет по конкретно поставените въпроси, ако те не са отразени в отчета по ал.2 за съответния период.

Чл.660. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.
(2) Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда.

Чл.661. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) Синдикът получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.
(2) Съдът определя текущо възнаграждение на временния синдик, както и на синдика в случаите по чл.657, ал.6 при назначаването му.
(3) Текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно.
(4) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Окончателното възнаграждение на синдика може да се определи и при приемане на план за оздравяване, съответно при постигане на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите, като то е в зависимост от следните обстоятелства:
1. спазване на процесуалните срокове;
2. дали списъкът на приетите от синдика вземания е одобрен от съда без извършване на промени в него;
3. извършените действия и уважените искове за попълване масата на несъстоятелността;
4. прекратяване на производство по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване;
5. осребряването на имуществото при обявяване в несъстоятелност;
6. други обстоятелства от значение за срока на производството и за масата на несъстоятелността.
(5) Окончателното възнаграждение може да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността, и/или като процент от стойността на осребрените активи.
(6) В случаите, когато събранието на кредиторите не е могло да вземе решение за избор на синдик или решение за определяне на възнаграждението на синдика, то се определя от съда.

Чл.662. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Синдикът не може да договаря от името на длъжника нито лично със себе си, нито със свързано с него лице.
(2) Синдикът не може да придобива по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на синдика, неговите роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен.
(3) Синдикът е длъжен да не разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия.
(4) (отм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл.663. (1) Когато синдикът не изпълнява задълженията си или ги изпълнява лошо, съдът може да му наложи глоба, която за всеки отделен случай не може да бъде по-голяма от едномесечното му възнаграждение.
(2) Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените суми в банка.
(3) Синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

Чл.663а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) Синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл.655а, ал.1.
(2) Задължението по ал.1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност.

Чл.664. (1) При прекратяване на дейността си синдикът представя писмен отчет в определен от съда срок.
(2) Новоназначеният синдик, длъжник, комитетът на кредиторите или кредитор могат да направят възражение по отчета в 7-дневен срок от представянето му.
(3) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В 14-дневен срок от получаване на възражението съдът се произнася по възражението с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Ако в срока по ал.2 не постъпи възражение, смята се, че отчетът е приет.

Чл.665. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) При прекратяване на дейността си синдикът е длъжен незабавно да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите по чл.659, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от съда лице, а в случаите по чл.707, ал.1 - на длъжника.

Чл.666. (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Съдът назначава временния синдик с решението за откриване на производството по несъстоятелност или в случаите по чл.657, ако той отговаря на изискванията по чл.655 и е дал писмено съгласие.

Чл.667. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Временният синдик се освобождава при условията на чл.657 и при назначаване на синдик, избран от събранието на кредиторите.

Чл.668. Временният синдик има правомощията по чл.658. Освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:
1. (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания;
2. (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) заверено от него извлечение от търговските книги;
3. (пред.т.2,ДВ,бр.84 от 2000 г.) писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието.

Чл.669. (1) (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите се провежда на датата, определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност и се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл.668, т.1 и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание.

Чл.670. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.)
(1) Участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа.
(2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по списъка по чл.668, т.1.
(3) Решенията на първото събрание на кредиторите могат да бъдат отменяни по реда на чл.679.

Чл.671. Участието на временния синдик в първото събрание на кредиторите е задължително, а длъжникът участва, ако намери за необходимо.

Чл.672. (1) (пред.чл.672, ДВ,бр.84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите:
1. изслушва доклада на временния синдик по чл.668, т.2;
2. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му;
3. избира комитет на кредиторите.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) На събранието кредиторите могат да посочат и да класират по предпочитание за синдици няколко лица, от които съдът да назначи синдик при невстъпване в длъжност на избрания синдик в определения срок, при освобождаването му до провеждането на събранието по чл.673 или когато по отношение на него не е налице някое от условията по чл.655, ал.2.

Чл.673. (1) Събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл.692 от съда.
(2) След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.58 от 2003 г.) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл.637, ал.3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл.694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл.694 за установяване несъществуване на вземането му.
(4) Не се предоставя право на глас по ал.3 на кредитор по чл.616, ал.2.

Чл.674. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) При постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Събранието на кредиторите се свиква незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда по чл.692, ал.4, а когато няма постъпили възражения - по чл.692, ал.1, с дневен ред по чл.677, т.8.

Чл.675. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) Поканата за събранието на кредиторите трябва да съдържа фирмата, единния идентификационен код и седалището на длъжника, дневния ред, деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието.
(2) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Поканата се обявява в търговския регистър, с което всички кредитори се смятат за редовно уведомени.

Чл.676. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.
(2) При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по чл.673, ал.3.
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В събранието на кредиторите участието на кредиторите се извършва по реда на чл.670, ал.1.

Чл.677. (1) Събранието на кредиторите:
1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
2. изслушва доклада на комитета на кредиторите;
3. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл.672, ал.2;
4. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
5. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;
6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство.
8. (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
(2) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал.1, т.3, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване.
(3) За събирането на кредиторите се води протокол, който се подписва от председателстващия събранието съдия и протоколиста.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал.1, т.8, решението се взема от синдика.

Чл.678. Решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие за всички кредитори, включително за неприсъстващите.

Чл.679. (1) По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.
(2) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Искането се прави в 7-дневен срок от провеждане на събранието и се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността с призоваване на длъжника и на кредиторите. Съдебното заседание за разглеждане на искането се провежда не по-късно от 14 дни от постъпването му.
(3) Кредиторите по ал.2 се призовават чрез "Държавен вестник".
(4) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Съдът се произнася с определение.

Чл.680. (1) Събранието на кредиторите може да избере комитет на кредиторите в състав не по-малко от трима и не повече от девет членове.
(2) В комитета на кредиторите задължително се включват лица, които представляват обезпечените и необезпечените кредитори, с изключение на тези по чл.616, ал.2.

Чл.681. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Комитетът на кредиторите подпомага и контролира действията на синдиката по управление на имуществото, проверява търговските книги и съдържанието на касата и уведомява съда в случаите по чл.657.
(2) Касата се проверява най-малко веднъж месечно, като за резултата се уведомява съдът по несъстоятелността.
(3) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Комитетът на кредиторите може по своя инициатива или по искане на съда да дава становища относно продължаване дейността на предприятието на длъжника, възнаграждението на временния и служебния синдик, действията по осребряването, отговорността на синдика по чл.663, ал.1 и други случаи.