Обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., изм. и доп., бр. 71 от 23.06.1998 г., в сила от 24.08.1998 г., изм., бр. 83 от 21.07.1998 г., изм. и доп., бр. 105 от 8.09.1998 г., в сила от 8.09.1998 г., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 56 от 7.06.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм., бр. 84 от 23.09.2003 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 6 от 23.01.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., доп., бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., в сила от 31.07.2004 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 106 от 3.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. и доп., бр. 100 от 13.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 55 от 6.07.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм. и доп., бр. 110 от 21.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.

Сборник закони - АПИС, кн. 1/98 г., стр. 256; кн. 8/98 г., стр. 55; кн. 10/98 г., стр. 54; кн. 1/99 г., стр. 347; кн. 1/2001 г., стр. 173; кн. 1/2002 г., стр. 254; кн. 7/2002 г., стр. 209; кн. 1/2003 г., стр. 376; кн. 10/2003 г., стр. 178; кн. 1 /2004 г., стр. 389; кн. 2/2004 г., стр. 81; кн. 5/2004 г., стр. 73; кн. 1/2005, стр. 324

Библиотека закони - АПИС, т. 6, р. 1, № 25

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

1. данък върху недвижимите имоти;

2. данък върху наследствата;

3. данък върху даренията;

4. данък при възмездно придобиване на имущество;

5. данък върху превозните средства;

6. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., нова, бр. 110 от 2007 г.) патентен данък;

7. други местни данъци, определени със закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 1.01.2006 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл. 3. Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс е общинският съвет.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., отм., бр. 110 от 2007 г.).

Чл. 6. (1) Общините събират следните местни такси:

а) за битови отпадъци;

б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;

в) (доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, домове за социални грижи, лагери, общежития и други общински социални услуги;

г) за добив на кариерни материали;

д) за технически услуги;

е) за административни услуги;

ж) за откупуване на гробни места;

з) туристическа такса;

и) (нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) за притежаване на куче;

к) (предишна б. "и" - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) други местни такси, определени със закон.

(2) За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

Чл. 7. (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.

Чл. 8. (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

(4) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9 .

Чл. 9. Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Чл. 9а. (1) Местните такси се събират от общинската администрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., отм., бр. 100 от 2005 г.).

(3) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Общинският съвет издава разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година.

Чл. 9б. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2003 г., отм., бр. 105 от 2005 г.).

Чл. 9в. Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията .

(2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 2, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 106 от 2004 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 36 от 2006 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2006 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32 .

(4) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 102 от 2000 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1 .

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 103 от 1999 г., предишен текст на чл. 17, изм., бр. 102 от 2000 г., изм. и доп., бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 100 от 2005 г.) Предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14 .

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., изм., бр. 119 от 2002 г.) За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1 и след съобщаването на данъчната оценка от служителя на общинската администрация я посочват в декларацията по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в общината по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 34 от 2000 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 34 от 2000 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър .

Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., доп., бр. 112 от 2003 г., изм., бр. 100 от 2005 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г., изм., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2 , върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2000 г., предишна ал. 3, бр. 109 от 2001 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 1,5 до 3 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:

1. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините, за имотите - публична общинска собственост;

2. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

4. читалищата;

5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

7. сградите на Българския червен кръст;

8. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

11а. (нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм., бр. 110 от 2007 г.);

17. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

18. (нова - ДВ, бр. 18 от 2004 г., изм., бр. 55 от 2007 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

19. (нова - ДВ, бр. 18 от 2004 г., изм., бр. 55 от 2007 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм., бр. 109 от 2001 г.).

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., отм., бр. 102 от 2000 г.).

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1 .

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/ учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., доп., бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 3, бр. 100 от 2005 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 - ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2;

2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;

3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;

4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) превозните средства - по застрахователна стойност;

4а. (нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 45 от 2002 г.);

5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;

6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33 , се приспадат:

1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32 ;

2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32 ;

3. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1000 лв.;

4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33 .

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., бр. 110 от 2007 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца - от 0,7 до 1,4 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица извън посочените в т. 1 - от 5 до 10 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 105 от 2005 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:

1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;

3. обикновената покъщнина;

4. дребният земеделски инвентар;

5. библиотеките и музикалните инструменти;

6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;

7. неполучените пенсии на наследодателя;

8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 102 от 2000 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., отм., бр. 100 от 2005 г.).

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г., изм., бр. 106 от 2004 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44 , а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 110 от 2007 г.) другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 .

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1 .

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., предишна буква "б", изм., бр. 110 от 2007 г.) от 0,7 до 1,4 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г., предишна буква "в", изм., бр. 110 от 2007 г.) от 5 до 10 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "б".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 2 до 4 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете "Майка и дете";

в) Българският Червен кръст;

г) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

2. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2004 г.) даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;

3. (изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол ;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;

10. (нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;

11. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството .

(2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 102 от 2000 г., изм. и доп., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 112 от 2003 г.) (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства.

(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 36 от 2004 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) (Предишен текст на чл. 54, изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм. и доп., бр. 112 от 2003 г., бр. 106 от 2004 г.) Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 .

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При кражба и унищожаване на превозно средство декларация не се подава.

(4) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При кражба и унищожаване на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ съответното обстоятелство.

(5) (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(6) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., предишна ал. 3, бр. 119 от 2002 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(7) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2004 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(8) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм., бр. 110 от 2007 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

Чл. 55. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., доп., бр. 106 от 2004 г., изм., бр. 100 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 110 от 2007 г.) (1) За леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително - от 0,34 до 1,02 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW - от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

(2) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки автомобили в размер, както следва:

1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.;

2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.

(3) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за мотопеди в размер от 10 до 30 лв., а за мотоциклети - в размер, както следва:

1. до 125 куб. см включително - от 12 до 36 лв.;

2. над 125 до 250 куб. см включително - от 25 до 75 лв.;

3. над 250 до 350 куб. см включително - от 35 до 105 лв.;

4. над 350 до 490 куб. см включително - от 50 до 150 лв.;

5. над 490 до 750 куб. см включително - от 75 до 225 лв.;

6. над 750 куб. см - от 100 до 300 лв.

(4) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколка на базата на общото тегло в размер, както следва:

1. до 400 кг включително - от 4 до 12 лв.;

2. над 400 кг - от 6 до 18 лв.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане в размер, както следва:

1. до 22 места, включително мястото на водача - от 50 до 150 лв.;

2. над 22 места, включително мястото на водача - от 100 до 300 лв.

(6) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

(8) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 150 лв.

(9) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв.

(10) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за трактори в размер, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително - от 5 до 15 лв.;

2. над 18 kW до 37 kW включително - от 7 до 21 лв.;

3. над 37 kW - от 10 до 30 лв.

(11) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини в размер от 25 до 75 лв.

(12) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни в размер от 50 до 150 лв.

(13) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, както следва: