Чл.1.
Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и
свързаните с него обществени отношения.
Чл.2. (1) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Здравното осигуряване
е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни
премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване
за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в
този закон, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно
здравно осигуряване.
(2) (пред.чл.2,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Здравното
осигуряване е задължително и доброволно.
Чл.3. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г., бр.105 от 2005 г.)
Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на
средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени
със закон, осъществявано от Националната агенция за приходите,
тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се
осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и
от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни
каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя основен
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
(2) Доброволното здравно осигуряване е допълнително
и се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския
закон и получили лицензия при условията и по реда на този закон.
Чл.4. (1) (пред.чл.4,изм.,ДВ,бр.107
от 2002 г.) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен
достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен
по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен
избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна
каса.
(2) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Правото на избор
е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано
по географски и/или административни основания.
Чл.5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява
на принципите на:
1. (доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) задължително участие при
набирането на вноските;
2. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) участие на държавата,
осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;
3. солидарност на осигурените при ползването на набраните
средства;
4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;
5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;
6. (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите
на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.107 от 2002 г.) самоуправление на
НЗОК;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.107 от 2002 г.) договаряне
на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска
помощ;
9. (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) основен пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
10. (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените
на изпълнители на медицинска помощ;
11. (пред.т.8,доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) публичност в
дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея
разходи.
Чл.6. (1) Създава се
Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище
София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното
здравно осигуряване.
(2) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.,
бр.111 от 2004 г.) Националната здравноосигурителна каса се
състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси
и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата
на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък,
приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения
се определят със заповед на директора на Националната здравноосигурителна
каса.
(3) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.) Органи
на управление на НЗОК са:
1. събранието на представителите;
2. управителният съвет;
3. контролният съвет;
4. директорът.
(4) Националната здравноосигурителна каса не може
да извършва доброволно здравно осигуряване.
Чл.7. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Събранието на представителите се състои от общо
37 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата.
(2) В квотата на осигурените се включват шестима
представители на представителните организации на работниците и
служителите и един представител на представителните организации
за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях.
(3) Представителите на работодателите в събранието
са шестима и се избират от представителните организации на работодателите.
(4) Представителите на общините са шестима и се
избират от Националното сдружение на общините в Република България.
(5) (доп.,ДВ,бр.112 от 2002 г.) Представителите
на държавата са 18 и се определят от Министерския съвет, като
един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната
агенция за приходите.
(6) Представителните организации на работниците
и служителите и на работодателите са признати съгласно чл.3 от
Кодекса на труда.
(7) Представителните организации за защита правата
на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, които отговарят
на изискванията на чл.7а, ал.1.
(8) Представителите на организациите на работниците
и служителите, на работодателите и на Националното сдружение на
общините в Република България се определят от ръководните им органи
на национално равнище, представителят на организациите за защита
правата на пациентите - от общото събрание на представителите
на организациите по ал.7, а на държавата - от Министерския съвет,
до един месец преди изтичане на мандата на действащото събрание
на представителите.
(9) Мандатът на събранието на представителите е
три години.
Чл.7а. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Представителни организации за защита правата
на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:
1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички
пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;
2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел
за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите
лица с нестопанска цел;
3. да са национално представени, като имат създадени
областни структури на територията на цялата страна.
(2) В управителните органи на сдруженията по ал.1
не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното
самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители
на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи
на производители, вносители и търговци на лекарства, медикаменти
и апаратура.
(3) Министерството на здравеопазването и другите
държавни органи, органите на местното самоуправление и местната
администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита
правата на пациентите. Сдруженията имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове,
отнасящи се до правата и интересите на пациентите;
2. информират контролните органи по този закон за случаи,
в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация
за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.
(4) Организациите по ал.1 могат да участват чрез
свои представители в работата на консултативни органи, комисии
и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването
и НЗОК.
Чл.8. Събранието на представителите:
1. приема, допълва и изменя Правилника за устройството
и дейността на НЗОК и го обнародва в "Държавен вестник";
2. избира и освобождава членовете на управителния и контролния
съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за
работата им;
3. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) приема правила за провеждане
на конкурс за директор на НЗОК;
4. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) одобрява проекта
на закон за годишния бюджет на НЗОК;
5. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) одобрява годишния
финансов отчет, отчета за изпълнението на бюджета и отчета за
дейността на НЗОК;
6. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) освобождава от
отговорност управителния съвет за отчетния период.
Чл.9. (1) Редовно заседание на събранието на представителите
се свиква най-малко веднъж годишно от управителния съвет с писмена
покана до членовете му. Поканата се обнародва в "Държавен
вестник" и в два централни ежедневника. Тя трябва да съдържа
датата, която не може да бъде по-рано от 15 дни след обнародването,
часа и мястото на провеждане на заседанието и проекта на дневния
ред. Материалите по проекта на дневния ред се изпращат с препоръчана
поща най-малко 10 дни преди датата на провеждането.
(2) Събранието избира председател и секретар, които
изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието
му.
Чл.10. Извънредно заседание на събранието на представителите
се свиква по искане на най-малко една трета от членовете му, на
председателите на управителния или на контролния съвет или по
искане на най-малко половината плюс един от членовете на тези
съвети.
Чл.11. (1) Заседанието на събранието на представителите
се провежда, ако присъстват две трети от членовете му. При липса
на кворум заседанието се отлага с два часа и се провежда, ако
присъстват най-малко една втора от членовете.
(2) Събранието на представителите взема решения
с мнозинство най-малко половината плюс един от присъстващите,
а в случаите по чл.8, т.1, 4 и 5 - с мнозинство най-малко две
трети от присъстващите.
Чл.12. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Предсрочно освобождаване
на член на събранието на представителите става по негова молба,
при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за срок,
по-голям от една година, при наличие на основанията по чл.18 и
21 или по решение на органите по чл.7.
(2) (доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) На мястото на
предсрочно освободен член по ал.1 или при смърт се избира нов
член на събранието по реда на чл.7. Неговият мандат приключва
с мандата на събранието на представителите.
Чл.13. За членове на управителния съвет могат да бъдат
избирани както членове на събранието на представителите, така
и лица извън неговия състав.
Чл.14. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Управителният
съвет се избира за срок 3 години. Броят на членовете му е 9. Те
избират помежду си председател на управителния съвет.
(2) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Предсрочно освобождаване
на член на управителния съвет става по негова молба, при обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от
една година, при наличие на основанията по чл.18 или 21, или по
решение на събранието на представителите.
(3) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) На мястото на
предсрочно освободения член на управителния съвет или при смърт
се избира нов член за срок до края на мандата на съвета.
(4) (пред.ал.2,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Управителният
съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно.
(5) (пред.ал.3,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Извънредно
заседание на управителния съвет може да бъде свикано от неговия
председател, от една трета от членовете му, от директора на НЗОК
и от председателя на контролния съвет.
(6) (пред.ал.4,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Управителният
съвет работи в съответствие със закона, Правилника за устройството
и дейността на НЗОК и Правилника за дейността на управителния
съвет.
Чл.15. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Управителният
съвет:
1. изготвя и предлага на събранието на представителите
изменения и допълнения на правилника за устройството и дейността
на НЗОК и ги обнародва в "Държавен вестник";
2. изготвя, приема и предлага за одобряване на събранието
на представителите правилник за дейността си;
3. приема, изменя и допълва правилника за устройството
и дейността на РЗОК по предложение на директора на НЗОК;
4. изготвя проект за годишния бюджет на НЗОК и го внася
в събранието на представителите за одобряване;
5. представя в Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването
одобрения от събранието на представителите проект за годишен бюджет
на НЗОК;
6. приема отчета за изпълнението на бюджета и отчета
за дейността на НЗОК, внася ги в събранието на представителите
за одобряване, а след одобряване ги внася чрез министъра на здравеопазването
в Министерския съвет;
7. взема решения за сключване на договори за заем и тяхното
обезпечаване;
8. изработва и предлага за приемане от събранието на
представителите правила за провеждане на конкурс за директор на
НЗОК, провежда конкурса, като председателят на съвета сключва
договор за управление със спечелилия конкурса за срок три години;
9. определя изисквания за заемане на длъжността, правила
за провеждане на конкурси и обявява конкурси за директори на РЗОК;
10. определя представители, които заедно с директора на
НЗОК участват в преговорите за изработване и изменение на Националния
рамков договор (НРД);
11. съвместно с директора на НЗОК подписва НРД и го обнародва
в "Държавен вестник";
12. осъществява контрол върху оперативната дейност на
директора по изпълнението на бюджета, НРД и дейността на НЗОК;
13. взема решения за разходване на средства от резерва
на НЗОК за допълнителни здравноосигурителни плащания;
14. взема решения за вътрешно преразпределяне на средства
за административни разходи и на средства за разходи за придобиване
на дълготрайни активи в рамките на утвърдения бюджет на НЗОК;
15. взема решения за сключване на сделки над определения
от правилника за устройството и дейността на НЗОК размер.
(2) Управителният съвет взема решения при присъствието
на най-малко две трети от членовете му, но с не по-малко от 5
гласа "за".
(3) Членовете на управителния съвет отговарят
солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.
(4) В заседанията на управителния съвет участва
и директорът на НЗОК.
Чл.16. За членове на контролния съвет се избират само
членове на събранието на представителите.
Чл.17. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Контролният съвет
се избира за срок 3 години. Броят на членовете му е 5. Те избират
помежду си председател на контролния съвет.
(2) Контролният съвет упражнява общ контрол върху
дейността на управителния съвет, директора на НЗОК и директорите
на РЗОК.
(3) Контролният съвет работи в съответствие с
действащото законодателство и правилниците на НЗОК.
(4) Контролният съвет заседава най-малко веднъж
на 3 месеца и се свиква от председателя му или по искане на двама
от членовете му. Решенията му се вземат при наличие на кворум
от четирима от членовете му, с явно гласуване и мнозинство най-малко
половината плюс един от присъстващите. Неучастие в гласуването
не се допуска.
(5) Членовете на контролния съвет не могат да
бъдат избирани за повече от два мандата.
Чл.18. (1) Не могат да бъдат членове на събранието на
представителите, на управителния съвет и на контролния съвет лица,
които са:
1. народни представители или министри;
2. изпълнители на медицинска помощ по този закон;
3. членове на управителни или контролни органи на други
организации, осъществяващи осигурителна или застрахователна дейност;
4. директори на РЗОК, техните съпрузи или роднини по
права или по съребрена линия до четвърта степен включително;
5. били членове на управителен или контролен орган на
търговско дружество или неограничено отговорни съдружници в дружества,
прекратени поради несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени
кредитори;
6. еднолични търговци, изпаднали в несъстоятелност, при
което са останали неудовлетворени кредитори;
7. лишени от право да заемат материалноотговорни длъжности;
8. осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Едно лице не може да бъде едновременно член
на управителния и на контролния съвет.
Чл.19. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Директор на НЗОК може да бъде лице, което отговаря
на следните изисквания:
1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна
степен "магистър";
2. притежава магистърска степен, специалност или квалификация
по здравен мениджмънт;
3. има минимум три години професионален опит в областта
на управлението в здравеопазването, банковото, застрахователното
или осигурителното дело.
(2) Прекратяване на договора за управление на
лицето по ал.1 преди изтичане на срока му става с решение на управителния
съвет в следните случаи:
1. при смърт;
2. при подаване на тримесечно предизвестие от страна
на директора;
3. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление
от общ характер;
4. по взаимно съгласие;
5. ако се установи, че извършва или допуска извършването
от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите
относно принципите за осъществяване на здравноосигурителната дейност;
6. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията
си като директор.
(3) При предсрочно прекратяване на мандат на директора
на НЗОК управителният съвет определя за изпълняващ длъжността
до провеждане на конкурс лице, отговарящо на изискванията за директор
на НЗОК. В този случай управителният съвет обявява в едномесечен
и провежда в тримесечен срок конкурс.
(4) Директорът на НЗОК:
1. представлява НЗОК в страната и в чужбина;
2. организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК
в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността
на НЗОК, решенията на събранието на представителите и управителния
съвет и договора за управление;
3. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.) утвърждава
формуляри и други документи, свързани с провеждането на задължителното
здравно осигуряване във връзка с възложените на НЗОК дейности,
които са задължителни за всички физически и юридически лица;
4. (пред.т.3,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
организира провеждането
на конкурси за директори на РЗОК, сключва, изменя и прекратява
договорите със заместник-директорите на НЗОК, директорите на РЗОК
и с работещите в централното управление на НЗОК;
5. (пред.т.4,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
предлага на управителния
съвет проект на закон за годишния бюджет на НЗОК;
6. (пред.т.5,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
сключва сделки до размер,
определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
предлага на управителния
съвет решение за сделки, надвишаващи размера по т.5, и решение
за използване на средства от резерва на НЗОК;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
съвместно с управителния
съвет изготвя проект на правилника за устройството и дейността
на НЗОК и изменение и допълнение в него;
9. (пред.т.8,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
предлага на управителния
съвет проект на правилник за устройството и дейността на РЗОК;
10. (пред.т.9,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
изготвя отчет за изпълнение
на бюджета и отчет за дейността на НЗОК, след което ги представя
на управителния съвет.
Чл.19а. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Националната здравноосигурителна каса има най-малко
трима заместник-директори, които подпомагат директора съответно
във финансовата, медицинската дейност и дейността по информационни
технологии.
(2) Заместник-директор на НЗОК може да бъде лице,
което отговаря на следните изисквания:
1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна
степен "магистър";
2. има минимум три години стаж по специалността.
(3) Функциите на заместник-директорите се регламентират
в правилника за устройството и дейността на НЗОК.
Чл.20. Директорът на РЗОК:
1. представлява НЗОК на териториално равнище в рамките
на правомощията, предоставени му от управителния съвет на НЗОК;
2. организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие
със закона, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията
на събранието на представителите, решенията на управителния съвет,
директора на НЗОК и Правилника за устройството и дейността на
РЗОК;
3. сключва, изменя и прекратява договорите с работещите
в съответната РЗОК;
4. сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите
на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно
закона, НРД и правилниците за устройството и дейността съответно
на НЗОК и на РЗОК.
Чл.21. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Не могат да бъдат назначавани за директор и заместник-директор
на НЗОК и на РЗОК лица, които:
1. не са български граждани;
2. са поставени под запрещение;
3. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер
или лишени по съответен ред от правото да заемат материалноотговорна
длъжност;
4. са членове на управителния съвет и събранието на представителите;
5. са съпруг или съпруга, роднина по права линия без
ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително
или по сватовство до втора степен включително на някое от лицата
по т.4;
6. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници
в търговско дружество, ликвидатори, търговски пълномощници, търговски
представители, прокуристи;
7. са членове на управителни или контролни органи или
акционери в търговско дружество с предмет на дейност извършване
на доброволно здравно осигуряване;
8. са народни представители, министри или заместник-министри;
9. са кметове на общини;
10. заемат ръководна или контролна длъжност в политическа
партия;
11. работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели
във висше училище.
(2) Директорите и служителите на РЗОК и НЗОК не
могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат изпълнители
на медицинска помощ по този закон.
Чл.22. (1)
(пред.чл.22,ДВ,бр.102
от 2005 г.)
Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване
на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и
е отделен от държавния бюджет.
(2) (нова,ДВ,бр.102
от 2005 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.)
Годишната стойност на
разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са
неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година.
(3)
(нова,ДВ,бр.102 от 2005 г.)
Когато в срока за представяне
в Министерския съвет на проекта за бюджет на НЗОК не е постигнато
съгласие по цените и обемите на видовете медицинска помощ, изплащана
от НЗОК, Министерският съвет внася в Народното събрание проектите
на НЗОК и на съсловните организации на лекарите и на лекарите
по дентална медицина.
Чл.23. (1) Приходите на НЗОК се набират от:
1. осигурителни вноски;
2. лихви и приходи от управлението на имуществото на
касата;
3. приходи, регламентирани с други закони в полза на
здравното осигуряване;
4. възстановяване на направени осигурителни разходи в
предвидените в нормативните актове случаи;
5. глоби и наказателни лихви;
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. ликвидационни дялове от търговски дружества - длъжници,
обявени в ликвидация;
8. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.) целеви
субсидии от държавния бюджет за изпълнение на задължения, които
произтичат от прилагането на правилата за координация на системите
за социална сигурност;
9. (пред.т.8,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
дарения и завещания;
10. (изм.,ДВ,бр.59
от 2006 г.; пред.т.9,бр.95 от 2006 г.)
други източници, включително субсидии (трансфери) от републиканския
бюджет, в т.ч. и чрез бюджета на Министерството на здравеопазването
по чл.82, ал.1, т.2 от Закона за здравето.
(2) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.) При недостиг на
средства, могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от
републиканския бюджет или кредити от други институции.
Чл.24. Средствата на НЗОК се разходват за:
1. заплащане на медицинска помощ, посочена в чл.45, договорена
с НРД и с договорите с изпълнителите;
2. издръжка на административните дейности по здравното
осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на НЗОК;
3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка
на административните дейности на НЗОК;
4. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други
инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК;
5. (нова,ДВ,бр.1 от 2002 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) такса
за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски от Националната
агенция за приходите;
6. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
медицинска помощ, оказана
в съответствие с правилата за координация на системите за социална
сигурност;
7. (пред.т.5,ДВ,бр.1 от 2002 г.; пред.т.6,бр.95 от 2006 г.)
други разходи.
Чл.25. Националната здравноосигурителна каса задължително
образува резерв.
Чл.26. (1) Резервът на НЗОК се набира от:
1. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) 10 на сто от събраните
осигурителни вноски;
2. други приходи.
(2) Със средствата от резерва се плащат разходи
в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
средствата или на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска
помощ.
(3) (отм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
Чл.27. (1) (отм.,ДВ,бр.107 от 2003 г.)
(2) Временно свободните средства и средствата от
резерва на НЗОК могат да се влагат в депозитни сметки на банки
и в държавни ценни книжа.
(3) Банките, които имат право да оперират със
средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна
банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската
народна банка и Министерството на финансите банки управителният
съвет на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират
със средствата на НЗОК.
Чл.28. Първостепенен разпоредител със средствата на НЗОК
е директорът на НЗОК, а директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители
с тях.
Чл.29. (1) (доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Управителният
съвет на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския
съвет проект на закон за бюджета на НЗОК в сроковете, предвидени
за представяне на проекта на закон за държавния бюджет на Република
България за следващата календарна година.
(2) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.) Проектът на закон
за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание
едновременно с проектите на закони за държавния бюджет и за бюджета
на държавното обществено осигуряване.
(3) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Със Закона за
бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната
здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна
класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните
плащания за:
1. (изм.,ДВ,бр.119 от 2003 г.) първична извънболнична
медицинска помощ;
2. специализирана извънболнична медицинска помощ;
3. (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
дентална помощ;
4. медико-диагностични дейности;
5. (изм.,ДВ,бр.111
от 2004 г.)
лекарства за домашно лечение,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;
6. болнична медицинска помощ;
7. други здравноосигурителни плащания, предвидени в НРД.
8. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
медицинска помощ, оказана
в съответствие с правилата за координация на системите за социална
сигурност.
(4) (нова,ДВ,бр.110 от 1999 г.) В случай, че проектът
на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса
не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната
година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи
се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година,
а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват
месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната
година.
Чл.30. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Годишният отчет
за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се внасят
от управителния съвет чрез Министерския съвет в Народното събрание
не по-късно от 30 юни следващата година.
(2) (доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Решението на Народното
събрание за приемане на отчета за изпълнение на бюджета и отчета
за дейността на НЗОК се обнародва в "Държавен вестник".
Чл.31. Националната здравноосигурителна каса не може
да притежава медицински кабинети, лаборатории, здравни заведения
и аптеки.
Чл.32. (отм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.; нов,бр.59 от 2006 г.)
Националната здравноосигурителна каса осъществява събирането,
обработката и контрола на отчетите на лечебните заведения за болнична
помощ за дейностите, предмет на Националния рамков договор.
Чл.33. (1)
(изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; пред.чл.33,бр.95 от 2006 г.)
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса
са:
1. всички български граждани, които не са граждани и
на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга
държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. (изм.,ДВ,бр.18
от 2006 г.)
чуждите граждани или лицата
без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в
Република България, освен ако е предвидено друго в международен
договор, по който Република България е страна;
4. (доп.,ДВ,бр.54 от 2002 г.) лицата с предоставен статут
на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище.
5. (нова,ДВ,бр.18
от 2006 г.)
чуждестранните студенти
и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации
у нас по реда на Постановление на Министерския съвет No 103 от
1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите
в чужбина (обн.,ДВ,бр.48 от 1993 г.; попр.,бр.52 от 1993 г.; изм.,бр.54
от 1995 г., бр.20 от 1996 г., бр.38 и 73 от 1999 г., бр.101 от
2002 г., бр.89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет
No 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония
за студенти в държавните висши училища на Република България (обн.,ДВ,бр.42
от 1997 г.; изм.,бр.72 от 1999 г., бр.101 от 2002 г.).
6. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
лицата, извън посочените
в т.1-5, за които се прилага законодателството на Република България
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
(2) (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.) Не
са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата
за координация на системите за социална сигурност подлежат на
здравно осигуряване в друга държава членка.
Чл.34. (1) Задължението за осигуряване възниква:
1. за всички български граждани - от влизането на закона
в сила, а за новородените - от датата на раждането;
2. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г., бр.95 от 2006 г.) по чл.33,
ал.1, т.3 - от датата на получаването на разрешение за постоянно
пребиваване;
3. (изм.,ДВ,бр.54 от 2002 г., бр.95 от 2006 г.) по чл.33,
ал.1, т.4 - от датата на откриването на производство за предоставяне
статут на бежанец или право на убежище.
4. (нова,ДВ,бр.18
от 2006 г.; изм.,бр.95 от 2006 г.)
по чл.33, ал.1, т.5 -
от датата на записването в съответното висше училище или научна
организация.
5. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.) по
чл.33, ал.1, т.6 - от датата на възникването на основанието за
осигуряване.
(2) (доп.,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
Правата на осигурените по чл.33, ал.1 възникват:
1. за новородените - от датата на раждането;
2. (нова,ДВ,бр.54 от 2002 г.; изм.,бр.95 от 2006 г.) за
лицата по чл.33, ал.1, т.4 - от датата на откриване на производство
за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
3. (нова,ДВ,бр.18
от 2006 г.; изм.,бр.95 от 2006 г.)
за лицата по чл.33, ал.1,
т.5 - от датата на записването в съответното висше училище или
научна организация;
4. (пред.т.2,ДВ,бр.54 от 2002 г.; пред.т.3,бр.18 от 2006
г.) за всички останали - от датата на заплащането на здравноосигурителната
вноска.
(3) Правата на осигурения са лични и не могат
да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).
Чл.35. Задължително осигурените имат право:
1. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) да получават медицинска
помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК;
2. да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил
договор с РЗОК;
3. на спешна помощ там, където попаднат;
4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени
от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК
при нарушения на закона и на договорите.
7. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.) да
получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните
им права в съответствие с правилата за координация на системите
за социална сигурност.
Чл.36. (1) Задължително осигурените имат право да получат
частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска
помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение
за това от НЗОК.
(2) Разрешение по ал.1 се дава само за видовете
медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на
чл.78 и 79.
Чл.37. (1) (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
Лицата по чл.33 заплащат
на лекаря, лекаря по дентална медицина или на здравното заведение
суми, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
за всяко посещение при
лекаря или лекаря по дентална медицина - по 1 на сто от минималната
работна заплата, установена за страната;
2. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) за всеки ден болнично
лечение - по 2 на сто от минималната работна заплата, установена
за страната, но не повече от 10 дни годишно.
(2) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Сумите по ал.1
са за оказаната медицинска помощ.
(3) (пред.ал.2,доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; доп.,бр.17
от 2006 г.; изм.,бр.42 от 2007 г.) От заплащане на сумите
по ал.1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък
към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове
на семейството; пострадали при или по повод отбраната на страната,
ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража, лица,
задържани на основание чл.63 от Закона за Министерството на вътрешните
работи или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи
по Правилника за социално подпомагане; лица без доходи, настанени
в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст
и в домове за социални грижи; медицински специалисти.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.76
от 2005 г.) Лекарят, лекарят по дентална медицина или здравното
заведение издават на лицата по ал.1 документ за заплатените суми.
Чл.38. Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията
на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика
на заболяванията в съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.
Чл.39. (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.111
от 2004 г.; изм.,бр.105 от 2005 г., бр.95 от 2006 г.)
Всички лица, с изключение на лицата по чл.40, ал.5, които по този
закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни
от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно
да представят данни за осигурените лица в териториалните дирекции
на Националната агенция за приходите с декларации по утвърден
от Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна
каса образец.
(2) (изм.,ДВ,бр.105
от 2005 г.)
Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят
данни за тях в декларации по утвърден от Националната агенция
за приходите и Националната здравноосигурителна каса образец.
(3) (доп.,ДВ,бр.111
от 2004 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.)
В случаите, когато лицата по ал.1 заплащат авансово вноски по
този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане
по утвърден от Националната агенция за приходите и Националната
здравноосигурителна каса образец.
(4) Чужденците, които пребивават краткосрочно
в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо
гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат
стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях
е в сила международен договор, по който Република България е страна.
Чл.40. (изм.,ДВ,бр.107 от
2002 г.)
(1) Здравноосигурителната
вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл.29, ал.3,
се определя върху доход и се внася, както следва:
1. (доп.,ДВ,бр.111
от 2004 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.)
за лицата, получаващи доходи от трудови, служебни правоотношения
или правоотношения, възникнали на основание специални закони,
работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества,
лицата по чл.4, ал.1, т.8 от Кодекса за социално осигуряване и
членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията
- доходът, върху който се внасят вноски за държавното обществено
осигуряване, определен съгласно Кодекса за задължителното обществено
осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството
и от осигурения в съотношение:
- 2000 - 2001 г. - 80:20;
- 2002 - 2004 г. - 75:25;
- 2005 г. - 70:30;
- 2006 г. - 65:35;
- 2007 г. - 65:35;
- 2008 г. - 60:40;
- 2009 г. - 55:45;
- 2010 и следващите години - 50:50
а) осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя
или ведомството, когато това е предвидено в закон;
б) (изм.,ДВ,бр.49
от 2004 г.)
за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване
на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице -
когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на
работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете
или поради производствена необходимост и престой; вноската се
внася чрез съответното предприятие или организация до края на
месеца, следващ този, за който се отнася;
в) (изм.,ДВ,бр.105
от 2006 г.)
осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно
с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване;
г) (нова,ДВ,бр.50 от 2003 г.; отм.,бр.46 от 2007 г.)
2. (изм.,ДВ,бр.49
от 2004 г.; доп.,бр.105 от 2006 г.)
едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците
в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи
свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху
месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер
на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и
годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно
справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса
за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители
и тютюнопроизводители се осигуряват върху осигурителни доходи,
определени с Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена
растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен
размер на осигурителния доход за тази дейност; Вноските се внасят
до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
3. (изм.,ДВ,бр.111
от 2004 г.)
за лицата, работещи без трудово правоотношение:
а) ако не се осигуряват по реда на т.1 и 2 и получават
възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата
за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно
признатите разходи; когато е получено възнаграждение под минималната
работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно
признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на ал.4;
б) ако са осигурени по реда на т.1, осигурителните вноски
се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно
признатите разходи, независимо от размера на полученото възнаграждение;
в) осигурителните вноски се внасят в съотношението по
т.1 от възложителя до 10-о число на месеца, следващ този, за който
се отнасят
4. за пенсионерите - размерът на пенсията или сборът
от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на републиканския
бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който
се отнасят;
5. (изм.,ДВ,бр.105
от 2006 г.)
за лицата във временна
неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане
на малко дете - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите
се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата
от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането
на месечното възнаграждение; осигурителните вноски за лицата,
които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят
до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят,
върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица,
съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
за съответната година.
6. (изм.,ДВ,бр.49
от 2004 г.)
за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в
т.1, 2, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните
доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл.6,
ал.10 от Кодекса за социално осигуряване;
7. (изм.,ДВ,бр.111
от 2004 г.)
за служителите на Българската православна църква и други признати
по нормативно-установен ред вероизповедания, които не получават
възнаграждения за извършвана дейност - минималният осигурителен
доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване; вноските се внасят до 10-о
число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от централното
ръководство на съответното вероизповедание;
8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица -
размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на
фонд "Безработица" и се внасят до 10-о число на месеца,
следващ този, за който се отнасят.
(2) (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.) Осигуряват
се за сметка на републиканския бюджет: ветераните от войните и
военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната
на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия
и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители
на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.105
от 2006 г.)
Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не
са осигурени по реда на ал.1:
1. (доп.,ДВ,бр.119 от 2002 г.) лицата до 18-годишна възраст
и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване
на средно образование;
2. студентите - редовно обучение във висши училища до
навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение
по държавна поръчка;
3. (нова,ДВ,бр.18
от 2006 г.) чуждестранните
студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст
и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и
научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския
съвет No 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност
сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет
No 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония
за студенти в държавните висши училища на Република България;
4. (пред.т.3,ДВ,бр.18
от 2006 г.; отм.,бр.46 от 2007 г.)
5. (доп.,ДВ,бр.119 от 2002
г.; изм.,бр.111 от 2004 г.; пред.т.4,бр.18 от 2006 г.) гражданите,
които отговарят на условията за получаване на месечни социални
помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално
подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените
в специализирани институции за социални услуги
6. (пред.т.5,ДВ,бр.18
от 2006 г.)
задържаните под стража
или лишените от свобода;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.18
от 2006 г.)
лицата в производство
за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.18
от 2006 г.; отм.,бр.95 от 2006 г.)
9.
(пред.т.8,ДВ,бр.18
от 2006 г.)
родителите, осиновителите
или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност
над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
10. (нова,ДВ,бр.111
от 2004 г.; пред.т.9,бр.18 от 2006 г.)
съпрузите на кадровите
военнослужещи, участващи в международни операции и мисии - за
периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл.233
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- за периода на получаване на обезщетението.
(4) (изм.,ДВ,бр.111
от 2004 г., бр.18 от 2006 г.; пред.ал.3,бр.95 от 2006 г.)
За всяко от лицата по ал.2, т.1 осигурителната вноска е в размер
0,5 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите
се лица. За всяко от лицата по ал.2, т.2-10 осигурителната вноска
се внася в размера, определен със Закона за бюджета на НЗОК върху
половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите
се лица.
(5) (доп.,ДВ,бр.49
от 2004 г.; пред.ал.4,бр.95 от 2006 г.)
Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал.1 и 2, се осигуряват
върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния
размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските
се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход
съгласно данните от данъчната декларация.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.95
от 2006 г.) Максималният
размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната
вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване.
(7) (пред.ал.6,ДВ,бр.95
от 2006 г.) За
лицата по ал.1, т.6 вноските се внасят върху сбора от осигурителните
доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не
повече от максималния размер на осигурителния доход, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Чл.40а. (нов,ДВ,бр.111
от 2004 г.)
(1)
(изм.,ДВ,бр.105
от 2005 г.) Българските
граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни
да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни
през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни
вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата
на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година
след предварително подадено заявление до Националната агенция
за приходите.
(2) Здравноосигурителните права на лицата по
ал.1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане
на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по
реда на чл.40.
(3) Извън случаите по ал.2, здравноосигурителните
права на лицата по ал.1 след завръщането им в страната могат да
се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12
здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл.29, ал.3
върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите
се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване към момента на внасянето на вноските.
(4) Сумите по ал.3 се внасят по реда на чл.41.
(5) До възстановяване на осигурителните права
лицата по ал.1 заплащат стойността на оказаната им в страната
медицинска помощ на изпълнителите.
Чл.41. (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.105
от 2005 г.)
Осигурителните вноски по този закон се внасят по сметките за набиране
на здравноосигурителните вноски в териториалните дирекции на Националната
агенция за приходите, откъдето ежедневно се прехвърлят в набирателната
сметка на централното управление на Националната агенция за приходите
за здравноосигурителни вноски.
(2) (изм.,ДВ,бр.105
от 2005 г.)
Събраните в Националната агенция за приходите суми от здравноосигурителни
вноски се прехвърлят в набирателната сметка на НЗОК до края на
всеки работен ден.
Чл.42. (1) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.) Осигурителният
доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомости
и други документи за изплатени възнаграждения, по пенсионните
картони, изплатените болнични листове, изплатените обезщетения
за безработни и по данъчните декларации по Закона за облагане
доходите на физически лица.
(2) Здравноосигурителната вноска не подлежи на
данъчно облагане.
(3) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г., бр.107 от 2002
г.) В годишната декларация по Закона за облагане даходите
на физическите лица се отразяват платените през годината здравноосигурителни
вноски и дължимите суми при годишното изравняване, ако има такива.
(4) (нова,ДВ,бр.110 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2005
г.) Работодателите, общинските власти, ведомствата, възложителите
и самоосигуряващите се са длъжни да предоставят на Националната
агенция за приходите и на НЗОК необходимата информация по чл.42,
ал.1 и 3.
Чл.43. (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г., бр.107 от 2002 г.)
Осигурените по чл.40, ал.1, т.2, т.5, изречение трето и по ал.4
могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран
от тях период.
Чл.44. (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.) Вноските се плащат:
1. по банков път;
2. с пощенски запис.
Чл.45. (1)
Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на
следните видове медицинска помощ:
1. (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
медицински и дентални
дейности за предпазване от заболявания;
2. (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
медицински и дентални
дейности за ранно откриване на заболявания;
3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика
и лечение по повод на заболяване;
4. медицинска рехабилитация;
5. неотложна медицинска помощ;
6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
7. (нова,ДВ,бр.59
от 2006 г.)
медицински грижи по чл.82,
ал.1, т.2 от Закона за здравето;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.59
от 2006 г.)
аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;
9. (доп.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; изм.,бр.76 от 2005 г.; пред.т.8,бр.59
от 2006 г.) дентална и зъботехническа помощ;
10. (пред.т.9,ДВ,бр.59
от 2006 г.)
медицински грижи при лечение в дома;
11. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; пред.т.10,бр.59 от 2006 г.)
предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени
за домашно лечение на територията на страната.
12. (нова,ДВ,бр.111
от 2004 г.; пред.т.11,бр.59 от 2006 г.)
предписване и отпускане
на медицински изделия и диетични храни за специални медицински
цели;
13. (пред.т.11,ДВ,бр.111
от 2004 г.; пред.т.12,бр.59 от 2006 г.)
медицинска експертиза
на трудоспособността;
14. (пред.т.12,ДВ,бр.111
от 2004 г.; пред.т.13,бр.59 от 2006 г.)
транспортни услуги по
медицински показания.
(2) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Медицинската
помощ по ал.1, с изключение на т.10, се определя като основен
пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Основният пакет се определя
с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.111 от 2004
г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба списък
на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели
напълно или частично.
(4) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.28 от 2004
г.; отм.,бр.31 от 2007 г.)
(5) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.28 от 2004 г.,
бр.76 от 2005 г.; отм.,бр.31 от 2007 г.)
(6) (нова,ДВ,бр.28
от 2004 г.; отм.,бр.31 от 2007 г.)
(7)
(нова,ДВ,бр.111 от 2004 г.;
отм.,бр.31 от 2007 г.)
(8)
(нова,ДВ,бр.111 от 2004 г.;
изм.,бр.31 от 2007 г.) Условията
и редът за заплащане на лекарствени продукти, включени в Позитивния
лекарствен списък по чл.262 от Закона за лекарствените продукти
в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни
за специални медицински цели се уреждат с наредба на министъра
на здравеопазването.
Чл.46. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Редът за предоставяне
и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска
помощ по чл.45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и
изпълнителите.
(2) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Качеството
на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря
на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска
практика.
(3) Правилата за добра медицинска практика съдържат
изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ.
Чл.47. Заплащането за оказаната на осигуреното лице медицинска
помощ се извършва от РЗОК на предоставилия я изпълнител.
Чл.48. Националната здравноосигурителна каса е длъжна
да информира системно осигурените относно мерките за опазване
и укрепване на здравето им.
Чл.49. (изм.,ДВ,бр.70
от 2004 г.)
Когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната
среда, които заплашват здравето на осигурените, лекарите-контрольори
уведомяват незабавно работодателя, органите по безопасност на
труда, държавния здравен контрол, държавния ветеринарно-санитарен
контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на
необходимите мерки.
Чл.50. При ползване на медицинска помощ осигурените са
длъжни да представят здравноосигурителната си книжка или документ,
удостоверяващ заплатените вноски.
Чл.51. Медицинската помощ извън обхвата на чл.45 и договореното
в НРД не се заплаща от НЗОК.
Чл.52. Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната
им медицинска помощ.
Чл.53. За осъществяване
на дейностите, предвидени в този закон, се подписва Национален
рамков договор.
Чл.54. (1) (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
Изработването и подписването
на НРД се извършва от 10 представители на НЗОК и 10 представители
на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална
медицина. Статутът на съсловните организации на лекарите и на
лекарите по дентална медицина и редът за определяне на представителите
им за участие в изработването и подписването на НРД се уреждат
в отделен закон.
(2) Представители на НЗОК за подписване на НРД
са членовете на управителния съвет и директорът на централното
управление.
(3) (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
Националният рамков договор
е сключен, когато е подписан от не по-малко от 8 представители
на НЗОК и 8 представители на съсловните организации на лекарите
и на лекарите по дентална медицина. Договорът се приподписва от
министъра на здравеопазването.
Чл.55. (1) (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
Представителите на НЗОК
и на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална
медицина всяка година изработват НРД за следващата година.
(2) Националният рамков договор съдържа:
1. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) условията, на които трябва
да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за
сключване на договорите с тях;
2. отделните видове медицинска помощ по чл.45;
3. условията и реда за оказване на помощта по т.2;
4. обема, цените и методиката за заплащане на помощта
по т.2;
5. качеството и достъпността на договаряната медицинска
помощ;
6. документацията и документооборота;
7. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г., бр.111 от 2004 г.,
бр.31 от 2007 г.) списъците с медицински изделия и диетични
храни за специални медицински цели и цените, до които НЗОК напълно
или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването
на лекарствата, медицински изделия и диетични храни за специални
медицински цели.
8. задълженията на страните по информационното осигуряване
и обмена на информация;
9. условията и реда за контрол по изпълнението на договорите;
10. други въпроси от значение за здравното осигуряване;
11. санкции при неизпълнение на договора.
(3) (отм.,ДВ,бр.102
от 2005 г.; нова,бр.105 от 2006 г.; противоконституционна,Решение
No
3 на Конституционния съд от 2007 г. - ДВ,бр.26 от 2007 г.)
В случай
че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков
договор до 22 декември на текущата година, от 1 януари следващата
година действат: (4)
(нова,ДВ,бр.105 от 2006 г.)
Цените и обемите за заплащане
на помощта в случаите по ал.3 се определят съгласно бюджета на
НЗОК за съответната година.
1- предходният рамков договор по ал.2, точки 3, 5, 7, 8, 9,
10 и 11;
2. Определените от управителния съвет на НЗОК условия, на които
трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за
сключване на договорите с тях и други условия по ал.2, т.2 и 4.
(5) (доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; пред.ал.4,бр.105 от
2006 г.) По искане на която и да е от страните, участващи
в договарянето, НРД може да се измени по реда на чл.54, ал.1,
но не повече от един път на 6 месеца, както и при промяна в наредбата
по чл.45, ал.2.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.105
от 2006 г.)
Националният рамков договор се обнародва в "Държавен вестник"
и е задължителен за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите.
(7) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; пред.ал.6,бр.105 от
2006 г.) Включването в НРД на нови методи за диагностика и
лечение се допуска по реда на чл.31, ал.3 от Закона за народното
здраве.
(8) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; пред.ал.7,бр.105 от
2006 г.) Националният рамков договор не може да установява
изисквания за:
1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени
лица от изпълнител на първична извънболнична помощ;
2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения
на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК за:
а) първична извънболнична помощ - в рамките на общината
по постоянен или настоящ адрес;
б) специализирана извънболнична и болнична помощ - в
рамките на съответната област;
в) високоспециализирана болнична помощ - в цялата страна;
3. извършване на високоспециализирани медицински дейности
извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, от изпълнителите
на специализирана извънболнична помощ;
4. допълнителни изисквания за аптеки, търговци на едро
и производители на лекарства извън предвидените в Закона за лекарствата
и аптеките в хуманната медицина;
5. максимален брой извършвани дейности и разпределение
на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната
извънболнична и в болничната помощ;
6. ограничение в обема и разпределение на извършваните
дейности между лечебните заведения.
Чл.56. (1) (пред.чл.56,изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; доп.,бр.111
от 2004 г.) Изпълнителите на медицинска помощ могат да изписват
на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане
от НЗОК лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за
специални медицински цели, посочени в списъците по чл.55, ал.2,
т.7.
(2) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Предписването
и получаването на лекарства за напълно или частично заплащане
от НЗОК извън списъците по чл.55, ал.2, т.7 от изпълнител на медицинска
помощ се извършва след писмена обосновка на необходимостта. Заплащането
на тези лекарства става с разрешение на директора на съответната
РЗОК.
Чл.57. (отм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
Чл.58. (изм.,ДВ,бр.62 от
1999 г., бр.70 от 2004 г.)
Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни
заведения по Закона за лечебните заведения, национални центрове
по роблемите на общественото здраве по Закона за здравето.
Чл.59. (1) Договорите по чл.20, т.4 за оказване на медицинска
помощ по този закон и в съответствие с НРД се сключват между директора
на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
(2) Договорите по ал.1 не могат да бъдат сключени
при условия, по-неизгодни от приетите с НРД.
(3) Договорите по ал.1 се сключват в писмена форма
за срока на действие на НРД и са в сила до приемането на нов или
при промяна на действащия НРД.
(4) В договорите по ал.1 се конкретизират изискванията
и условията, посочени в чл.55, ал.2, т.2 - 11, за прилагане на
съответната територия. В договорите се уточняват взаимоотношенията
между изпълнителите на медицинска помощ и между тях и други лица
за изпълнение на договорената медицинска помощ.
(5) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Директорът на
РЗОК не може да откаже сключване на договор с изпълнител, отговарящ
на изискванията на закона и НРД, включително и при запълване на
здравната карта.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Отказът на
директора на РЗОК да сключи договор с изпълнителя може да се обжалва
от изпълнителя в 2-седмичен срок пред управителния съвет на НЗОК
чрез директора на НЗОК, ако последният не отмени еднолично отказа.
(7) (пред.ал.6,доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.30
от 2006 г.) Управителният съвет се произнася по отказа в 1-месечен
срок от постъпването на жалбата. Отказът подлежи на обжалване
по Административнопроцесуалния кодекс в 2-седмичен срок. В случай
на отмяна на отказа от съда изпълнителят може да предяви иск за
пропуснати ползи за периода на необоснования отказ за сключване
на договор.
(8) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Националната здравноосигурителна
каса, районните здравноосигурителни каси и служителите им не могат
да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и
да поставят условия, недоговорени в НРД.
(9) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Националната здравноосигурителна
каса и районните здравноосигурителни каси са длъжни да информират
изпълнителите за всички промени, произтичащи от решения на ръководните
им органи или от промени в НРД, както и да дават необходимите
указания за прилагането им. Условията, редът и сроковете за предоставяне
на информация се уреждат в НРД и в договорите с изпълнителите.
Чл.60. (1) (пред.чл.60,ДВ,бр.30
от 2006 г.)
Не са обект на договаряне и заплащане от страна на НЗОК научна
дейност и обучение на медицински специалисти, извършвани от здравни
заведения.
(2) (нова,ДВ,бр.30
от 2006 г.) Не
е обект на договаряне и заплащане от страна на НЗОК извършваната
лечебна дейност по стоматология при обучение на студенти, докторанти
и специализанти.
Чл.61. (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
Директорът на РЗОК може
да сключи договор и с лекари и лекари по дентална медицина на
извънболнична практика, които имат договор с болница, намираща
се на същата територия. В договора се уреждат условията и редът
за заплащане на медицинската помощ, оказана в болницата.
Чл.62. (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
Директорът на РЗОК може
да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с лекари
и лекари по дентална медицина, работещи в болница, при условие,
че на същата територия няма достатъчно лекари на извънболнична
практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата.
Чл.63.
Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система,
която съдържа:
1. (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; доп.,бр.95 от 2005 г.)
регистър на осигурените лица, включващ: паспортни данни; уникален
идентификационен номер; основанието за осигуряване по чл.33; заплатените
вноски; основанието за заплащане от НЗОК на оказаната медицинска
помощ на осигурените лица в друга държава членка в съответствие
с правилата за координация на системите за социална сигурност;
2. (нова,ДВ,бр.95
от 2006 г.) регистър
на лицата, осигурени в друга държава членка, които имат право
да получават медицинска помощ в страната за сметка на НЗОК в съответствие
с правилата за координация на системите за социална сигурност;
3. (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; пред.т.2,бр.95 от 2006
г.) регистър на изпълнителите на медицинска помощ с паспортните
и професионалните данни на изпълнителя, договора, сключен с него;
4. (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; пред.т.2,бр.95 от 2006
г.) регистър на производители, вносители и дистрибутори на
лекарства и аптеки, сключили договори с НЗОК;
5. (пред.т.4,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
информация от дейността на контролните органи;
6. (пред.т.5,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
административна информация, осигуряваща дейността на НЗОК.
Чл.64. (1) (изм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; пред.чл.64,бр.107
от 2002 г.) Всеки осигурен има право да получи от НЗОК наличната
информация за ползваната от него през последните пет години медицинска
помощ и нейната цена по ред, определен от касата.
(2) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Всеки осигурен
има право при поискване да получи достъп от съответната РЗОК до
необходимата информация за изпълнителите на медицинска помощ и
аптеките, сключили договори с РЗОК в съответния регион, съдържаща
следните данни:
1. (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
за извънболнична помощ
- име, вид на лечебното заведение, адрес, управителни органи,
лекари и лекари по дентална медицина, работещи в него, техните
специалности, служебни телефони, извършвани високоспециализирани
медицински дейности по НРД;
2. за болнична помощ - име, вид на болницата, адрес,
управителни органи, телефони, отделения, акредитационна оценка,
извършвани медицински дейности по НРД;
3. за аптеки - име, адрес, управител, телефони, работно
време, отпускани групи лекарства, съгласно индивидуалния договор
с НЗОК.
(3) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Информацията по
ал.2 е публична и се поддържа, разпространява и предоставя по
ред, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК.
Чл.65. Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да
дават на РЗОК информация за извършената от тях дейност по приети
в НРД методика и обем.
Чл.66. (1) (пред.чл.66,бр.107 от 2002 г.) В информационната
система на задължителното здравно осигуряване се използват приетите
в страната кодове и номенклатури за регистрация и отчитане на
дейностите по здравното обслужване.
(2) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Националната здравноосигурителна
каса предоставя на изпълнителите на медицинска помощ необходимия
софтуер за осъществяване на тяхната дейност, касаеща обмена на
данни и документация, изисквана от НРД.
(3) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Данните и документацията
по ал.2 могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само
на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат.
Чл.67. Данните за осигурените лица се съхраняват в НЗОК
10 години след приключване на здравното им осигуряване, а за изпълнителите
- 10 години след изтичане на последния им договор с НЗОК.
Чл.68. (1) Данни, свързани с личността на осигурения,
могат да се използват само за:
1. установяване на осигурителното отношение с НЗОК;
2. разплащане с изпълнител на медицинска помощ;
3. изготвяне на здравноосигурителна книжка, медицински
или финансов документ;
4. установяване на суми, подлежащи на събиране или възстановяване
на платеца на вноските или на изпълнителя на медицинска помощ;
5. установяване на нанесени вреди на осигурения по време
на оказване на медицинска помощ;
6. упражняване на финансов контрол.
(2) Данни, свързани с изпълнителя на медицинска
помощ, могат да се ползват само за:
1. водене на регистър на изпълнителите на медицинска
помощ;
2. заплащане на оказаната от него медицинска помощ;
3. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) упражняване на контрол
по изпълнението на договорите.
(3) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.76 от 2005
г.) Националната здравноосигурителна каса не може да изисква
в първичните медицински документи, достъп до които имат осигурени
и трети лица, други данни за лекарите и лекарите по дентална медицина
освен име, специалност, адрес, телефон на практиката, личен професионален
код и регистрационен номер на лечебното заведение.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Освен в случаите
по ал.1 и 2 НЗОК може да предостави данни на държавни органи за
личността на осигурено лице или за изпълнител, ако това е предвидено
със закон.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Служителите
на централното управление на НЗОК или на РЗОК нямат право да разпространяват
данни, свързани с личността на осигурено лице, изпълнител на медицинска
помощ или работодател освен в случаите, предвидени със закон.
(6) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Органите на управление
и служителите на НЗОК и РЗОК нямат право да дават професионална
оценка и да коментират дейността на изпълнителите на медицинска
помощ, както и пряко или косвено да отправят препоръки и насочват
пациенти към определени изпълнители.
(7) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Националната здравноосигурителна
каса и РЗОК са длъжни да предоставят исканата от Министерството
на здравеопазването информация.
Чл.69. (изм.,ДВ,бр.93 от 1998 г., бр.110 от 1999 г., бр.105
от 2005 г.) Националната агенция за приходите е задължен ежемесечно
да предоставя информация на НЗОК за осигурените лица и за размера
на събраните за тях здравноосигурителни вноски.
Чл.70. (1) (пред.чл.70,ДВ,бр.107
от 2002 г.) Контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се
осъществява от Сметната палата.
(2) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.33 от 2006
г.) Цялостният финансов контрол на НЗОК се осъществява по
реда на Закона за държавната финансова инспекция.
Чл.71. Контролът върху дейността на управителния съвет,
директора на НЗОК и директорите на РЗОК се осъществява от контролния
съвет съгласно разпоредбите на този закон и Правилника за устройството
и дейността на НЗОК.
Чл.72. (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; доп.,бр.38 от 2004
г.) Директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността
по задължителното здравно осигуряване. Директорът на НЗОК задължително
възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на решението
на Сметната палата за търсене на отговорност, с приложени към
него материали от одита или одитния доклад по чл.51, ал.1 от Закона
за Сметната палата.
(2) Непосредственият контрол се осъществява от
длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори.
Чл.73. (1) Финансовите инспектори имат право:
1. (отм.,ДВ,бр.110 от 1999 г.)
2. (доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) да проверяват отчетните
документи на изпълнителите на медицинска помощ, регламентирани
в НРД;
3. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г., бр.76 от 2005 г.) да извършват
контрол по законосъобразността на финансовата дейност на изпълнителите
на медицинска и дентална помощ по договорите им с РЗОК;
4. (доп.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) да извършват проверки
по жалби на осигурени лица и работодатели, свързани с финансови
нарушения.
(2) За изпълнение на дейностите по ал.1 финансовите
инспектори имат право на достъп до информация от работодателите,
осигурените и изпълнителите.
(3) Финансовите инспектори нямат право да разпространяват
данни, станали им известни при извършването на дейността по ал.
1, освен в случаите, предвидени в закон.
(4) (нова,ДВ,бр.107 от 2002 г.) По отношение регламентацията
на дейностите на финансовите контрольори, констатирането на нарушения,
оспорването на констатациите, арбитражните комисии и налагането
на санкции се прилагат аналогично процедурите по чл.74, ал.2,
3 и 4, чл.75 и 76, по които работят лекарите-контрольори.
Чл.73а. (нов,ДВ,бр.110 от 1999 г.;изм.,бр.49 от 2004 г.,
бр.105 от 2005 г.)
Финансовият контрол по
приходите на НЗОК от здравноосигурителните вноски и дължимите
лихви се осъществява от контролните органи на Националната агенция
за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл.74. (1) Контролът, свързан с оказването на медицинска
помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право
да проверяват:
1. спазването на правилата за добра медицинска практика;
2. вида и обема на оказаната медицинска помощ;
3. вида и количествата на предписаните лекарствени средства;
4. съответствието между оказаната медицинска помощ и
заплатените суми.
(2) Лекарите-контрольори осъществяват дейността
си по подадени жалби чрез внезапни проверки на случаен принцип
на 2 на сто от изпълнителите на медицинска помощ от обхвата на
всяка РЗОК и в случаите на установяване превишаване на разходите
за медицинска помощ с 25 на сто или повече за едно шестмесечие.
(3) (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
При установяване на нарушение
по ал.1, т.1 - 4 лекарят-контрольор съставя протокол, в който
описва установените факти. Протоколът се подписва от лекаря-контрольор.
Екземпляр от протокола се предоставя на провереното лице срещу
подпис, а копия от него се изпращат на директора на съответната
РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация
на лекарите или на лекарите по дентална медицина.
(4) Лицето - обект на проверката, има право да
даде писмено становище пред директора на РЗОК по направените от
лекаря-контрольор констатации в 7-дневен срок от връчването на
протокола по ал.3.
Чл.75. (1) В случаите, когато лицето оспори констатациите
на лекаря-контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване
на писменото становище по чл.74, ал.4 изпраща спора за решаване
от арбитражна комисия.
(2) (изм.,ДВ,бр.76
от 2005 г.)
Арбитражната комисия се
състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната
колегия на съответната съсловна организация на лекарите или на
лекарите по дентална медицина.
(3) Арбитражната комисия се произнася в 1-месечен
срок от получаване на преписката.
Чл.76. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди
констатациите на лекаря-контрольор, се прилагат санкциите, предвидени
в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ.
(2) (изм.,ДВ,бр.30
от 2006 г.)
Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Чл.77. (доп.,ДВ,бр.110 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.)
Физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят на контролните
органи на НЗОК и на Националната агенция за приходите исканите
от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други
носители на информация, свързани с осъществяване на здравното
осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните
им задължения.
Чл.78. Националната здравноосигурителна каса може да
извършва експертиза при необходимост от:
1. медицинска помощ, ако стойността й надхвърля 200 пъти
минималната работна заплата за страната;
2. скъпи лекарствени средства в случаите, предвидени
в НРД;
3. лечение в чужбина.
Чл.79. Експертизата по чл.78 се извършва по ред, предвиден
в Правилника за устройството и дейността на НЗОК, от комисия в
централното управление.
Чл.80. Споровете по изпълнение на договорите между НЗОК,
РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен
ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж.
Чл.80а. (нов,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
(1)
Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност
за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен
срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица.
(2) Искането се подава от заинтересованите лица
чрез РЗОК.
(3) Министърът на здравеопазването по предложение
на директора на НЗОК с наредба определя реда за издаване на удостоверителните
документи по ал.1.
Чл.80б. (нов,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
(1)
Директорът на НЗОК или упълномощено от него длъжностно лице издава
европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност една
година.
(2) В случай че заявителят е непълнолетен, срокът
на валидност на европейската здравноосигурителна карта е до навършване
на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5
години.
(3) Когато заявителят е лице, което получава
пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност на
европейската здравноосигурителна карта е 10 години, а ако лицето
получава пенсия за инвалидност - за срока на отпуснатата пенсия,
но не повече от 10 години.
Чл.80в. (нов,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
Издадена европейска здравноосигурителна
карта се обявява от директора на НЗОК или от упълномощено от него
длъжностно лице за невалидна, когато:
1. здравноосигуреното лице заяви, че картата е изгубена,
открадната или унищожена;
2. здравноосигуреното лице е починало;
3. лицето е загубило правото НЗОК да заплати за оказаната
му медицинска помощ при условията на чл.109, ал.1, освен ако до
датата на обявяването на картата за невалидна възстанови здравноосигурителните
си права, както и в случаите по чл.40а, ал.1.
Чл.80г. (нов,ДВ,бр.95
от 2006 г.)
Европейска здравноосигурителна
карта не се издава на лицата по чл.40а, ал.1 и чл.109, ал.1.
Чл.81. (изм.,ДВ,бр.107 от
2002 г.) Тази глава урежда
отношенията, свързани със:
1. доброволното здравно осигуряване;
2. правното положение на здравноосигурителните дружества;
3. държавния надзор върху дейността по доброволно здравно
осигуряване;
4. гарантиране интересите на осигурените лица.
Чл.82. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Доброволното здравно осигуряване е дейност по
поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени
здравни услуги и стоки, осъществявана от лицензирани по този закон
здравноосигурителни дружества срещу заплащане на здравноосигурителни
премии, въз основа на здравноосигурителни договори.
(2) Чрез доброволното здравно осигуряване се обезпечава
предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното
здравно осигуряване. Чрез доброволното здравно осигуряване може
да се обезпечават и здравни услуги и стоки, които са в обхвата
на задължителното здравно осигуряване.
(3) Доброволното здравно осигуряване се осъществява
при спазване на принципа на доброволност на осигуряването.
(4) Не се смята за доброволно здравно осигуряване:
1. (изм.,ДВ,бр.85
от 2004 г., бр.103 от 2005 г.)
дейността на застрахователите по покриване на рискове, свързани
с живота, здравето или телесната цялост на застрахованите лица
по застраховките по приложение No 1 към Кодекса за застраховането;
2. дейността на изпълнители на извънболнична медицинска
помощ по договори с физически и юридически лица за извършване
на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени.
Чл.83. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Дейност по доброволно здравно осигуряване може
да осъществява акционерно дружество, регистрирано с предмет на
дейност само доброволно здравно осигуряване.
(2) В дейността по доброволно здравно осигуряване
се включва и управление на активите на здравноосигурителното дружество.
(3) Здравноосигурителните дружества могат да извършват
по договор с чуждестранни застрахователни и осигурителни дружества
срещу заплащане и без поемане на собствен финансов риск дейности
по медицинското обслужване на застраховани или осигурени от тях
чужди граждани на територията на Република България.
(4) За осъществяване на дейност по доброволно
здравно осигуряване и за вписване в търговския регистър е необходимо
акционерното дружество по ал.1 да получи лицензия при условията
и по реда на този закон.
Чл.84. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Здравноосигурителните договори са писмени договори,
сключени между здравноосигурителни дружества, лицензирани по този
закон, и физически или юридически лица.
(2) Страна по договора е самоосигуряващото се
лице, ако внася здравноосигурителна премия за своя сметка.
(3) Страна по договора са работодатели, членове
на семейства и други осигуряващи, които осигуряват за своя сметка
физически лица. В този случай осигуряващите са длъжни да разяснят
на осигурените лица правата и задълженията им по договора, изпълнителите
на медицинска помощ, условията и реда за получаване на здравните
услуги и стоки.
(4) Страна по договора са едновременно осигуряващите
и осигурените лица, когато внасят съвместно части от здравноосигурителната
премия.
(5) (изм.,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
По отношение на здравноосигурителните договори се прилагат съответно
разпоредбите на Търговския закон за търговските сделки и на Кодекса
за застраховането, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Чл.85. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Дейността по предоставянето на здравни услуги
се извършва от изпълнители на медицинска помощ.
(2) Видът, цените, условията и редът за извършване
на здравните услуги по ал.1 се определят в договори между изпълнителите
на медицинска помощ и здравноосигурителните дружества.
(3) Доброволното здравно осигуряване с възстановяване
на разходи може да се извършва без сключване на договори по ал.2.
Чл.86. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г., бр.8 от 2003 г.)
Държавният надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване
се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор", по реда на този закон и на Закона за Комисията за
финансов надзор.
Чл.87. (изм.,ДВ,бр.107 от
2002 г.)
(1) Доброволното
здравно осигуряване може да се извършва чрез възстановяване на
разходи или чрез абонаментно обслужване.
(2) Доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване
на разходи е форма, при която здравноосигурителното дружество
частично или изцяло възстановява разходите за здравно обслужване
на осигурените лица при настъпване на предвидените в здравноосигурителните
договори случаи. Разходите могат да се възстановяват както на
изпълнителите, така и на осигурените лица за предоставените или
за заплатените здравни услуги и стоки.
(3) Доброволното здравно осигуряване чрез абонаментно
обслужване е форма, при която здравноосигурителното дружество
при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори
случаи осигурява предоставянето на определени здравни услуги и
стоки на осигурените лица от определени изпълнители на медицинска
помощ, с които здравноосигурителното дружество е сключило договор.
Чл.88. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Дейността по доброволно здравно осигуряване се
осъществява чрез предлагане, сключване и изпълнение на здравноосигурителни
договори.
(2) Здравноосигурителният договор задължително
съдържа:
1. (изм.,ДВ,бр.39
от 2005 г., бр.34 от 2006 г.)
актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; номер
и дата на издаване на лицензията на здравноосигурителното дружество;
2. здравноосигурителните пакети, включени в договора,
вида, обхвата и условията за предоставяне на здравните услуги
и стоки;
3. размера, сроковете и начина на заплащане на здравноосигурителната
премия;
4. общите условия на здравноосигурителните пакети, включени
в договора.
(3) (нова,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Общите условия по
здравноосигурителните пакети ясно и недвусмислено определят:
1. покритието и изключенията от него;
2. условията, реда и сроковете за заплащане на здравноосигурителните
премии, както и последиците от неплащане или неточно плащане;
3. условията и реда за ползване на здравните услуги и
за получаване на здравните стоки;
4. условията, реда и сроковете за възстановяване на направени
разходи;
5. условията, реда и сроковете за прекратяване или изменение
на здравноосигурителното правоотношение.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.8 от 2003 г.) При предлагане
и сключване на здравноосигурителни договори здравноосигурителните
дружества са длъжни да спазват принципа на доброволността и добросъвестно
да разясняват условията, правата и задълженията по здравноосигурителния
договор с оглед защита интересите на осигурените лица.
(5) (пред.ал.4,доп.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Здравноосигурителните
дружества са длъжни да пазят в тайна информацията, свързана със
сключените здравноосигурителни договори, както и информацията,
свързана с личните данни и здравословното състояние на осигурените
лица. Разкриването на такава информация може да стане само със
съгласието на осигуреното лице пред Комисията за финансов надзор
и нейните органи, както и в случаите, изрично предвидени със закон.
Чл.89. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Здравноосигурителните
дружества могат да притежават акции и дялове в лечебни заведения.
Чл.90. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Собствените средства на здравноосигурителното
дружество, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко
равни на границата на платежоспособност.
(2) Гаранционният капитал съставлява една трета
от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък
от 400 хил. лв.
(3) Общият размер на дълготрайните материални
и нематериални активи, необходими за осъществяване на дейността
на здравноосигурителното дружество, не могат да надвишават 75
на сто от собствения капитал, намален с невнесения основен капитал.
Чл.90а. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.8 от 2003 г.)
Комисията за финансов надзор издава наредба, с която се определят:
1. елементите, които се включват при изчисляване на размера
на собствените средства;
2. границата на платежоспособност и методите, по които
тя се изчислява.
Чл.90б. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) При нарушение на чл.90,
ал.1 здравноосигурителното дружество по нареждане на заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор, представя план за достигане на границата на платежоспособност.
(2) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Когато собствените
средства, намалени с нематериалните активи, спаднат под установения
гаранционен капитал, здравноосигурителното дружество представя
за одобряване на заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор, краткосрочен
план за допълнително набиране на собствени средства.
(3) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) В случаите на ал.2
заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор, определя срок за набиране
на собствени средства до установения размер на гаранционния капитал.
Чл.90в. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да
създаде общи и здравноосигурителни резерви.
(2) Общите резерви се състоят от:
1. резервен фонд по чл.246 от Търговския закон;
2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава
на здравноосигурителното дружество.
(3) Здравноосигурителните резерви се състоят
от:
1. запасен фонд;
2. резерви за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) други резерви, одобрени
от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор.
(4) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Комисията за финансов
надзор одобрява наредба за реда и методиката за образуване на
здравноосигурителни резерви. Здравноосигурителното дружество поддържа
здравноосигурителни резерви съгласно наредбата по изречение първо
в размер, съответстващ на задълженията по здравноосигурителните
договори.
Чл.90г. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Когато здравноосигурителното
дружество е изчислило границата на платежоспособност, собствените
средства и/или здравноосигурителните резерви в нарушение на наредбите
по чл.90а или чл.90в, ал.4, за целите на здравноосигурителния
надзор заместник-председателят на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Застрахователен надзор, преизчислява
размерите им съгласно тези наредби.
(2) Когато границата на платежоспособност и/или
размерът на собствените средства, преизчислени по реда на ал.1,
не съответстват на чл.90, ал.1 и 2, се прилагат мерките по чл.90б.
(3) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Когато здравноосигурителните
резерви са недостатъчни за изпълнение на задълженията по здравноосигурителните
договори, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Застрахователен надзор, предписва те
да се коригират. При неизпълнение на предписанието се прилагат
принудителни административни мерки по чл.99.
Чл.90д. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да
инвестира здравноосигурителните резерви в следните активи и при
посочените съотношения:
1. държавни ценни книжа, издадени и гарантирани от Република
България - без ограничения;
2. необременени с тежести недвижими имоти - до 10 на
сто от размера на здравноосигурителните резерви;
3. облигации, издадени и гарантирани от общините - до
5 на сто от размера на здравноосигурителните резерви;
4. акции и облигации, издадени от търговски дружества
и приети за търговия на фондова борса - до 30 на сто от размера
на здравноосигурителните резерви, но не повече от 10 на сто от
акциите и облигациите на едно дружество;
5. банкови депозити - до 50 на сто от размера на здравноосигурителните
резерви, но не повече от 25 на сто от размера им в една банка;
6. ипотечни облигации - до 25 на сто от размера на здравноосигурителните
резерви, но не повече от 15 на сто от ипотечните облигации, издадени
от една банка.
(2) Активите по ал.1 не могат да се залагат и
да се обременяват с други тежести.
(3) Относителният дял на инвестициите по ал.1
трябва да осигурява сигурност, доходност и съответна за здравноосигурителните
договори ликвидност.
Чл.90е. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Собствените средства
могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества.
Здравноосигурителното дружество е длъжно да уведоми заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор, в 7-дневен срок от извършването на инвестицията, когато
размерът на инвестицията в едно търговско дружество:
1. надвишава 10 на сто от капитала на дружеството, или
2. надвишава 30 000 лв.
(2) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Когато здравноосигурителното
дружество инвестира собствените си средства в дялове и акции на
друго търговско дружество и размерът на инвестицията надвишава
10 на сто от размера на собствените му средства, то изисква разрешение
от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор.
(3) Здравноосигурително дружество не може да
участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни дружества,
командитни дружества и командитни дружества с акции.
Чл.90ж. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.; изм.,бр.8 от 2003 г.)
Здравноосигурителното дружество може да инвестира здравноосигурителни
резерви и собствени средства в чужбина с разрешение на заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор" четири години след получаване на лицензията.
Чл.90з. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Здравноосигурителните
резерви по чл.90в, ал.3 се включват в присъщите разходи на здравноосигурителното
дружество.
Чл.90и. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Годишният финансов отчет на здравноосигурителното
дружество се заверява от регистрирани одитори.
(2) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Заедно с доклада
за заверка на годишния финансов отчет на здравноосигурителното
дружество регистрираните одитори представят и разширен одиторски
доклад на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Застрахователен надзор, до 30 април
следващата година.
(3) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Разширеният одиторски
доклад се изготвя по образец, утвърден от заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор.
(4) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Лицата по ал.1
незабавно уведомяват заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор за всички
обстоятелства, които могат да застрашат дейността на здравноосигурителното
дружество.
Чл.91. (изм.,ДВ,бр.113 от
1999 г., бр.107 от 2002 г.)
Здравноосигурителните дружества са акционерни дружества, лицензирани
по този закон, които се учредяват, извършват дейността си и се
прекратяват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон
не е предвидено друго.
Чл.92. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Търговското наименование на здравноосигурително
дружество задължително съдържа поотделно или в комбинация думите
"здравен" и "осигуряване" или техни производни.
(2) Само дружество, лицензирано за осъществяване
на дейност по доброволно здравно осигуряване, може да ползва в
своето наименование, в описанието на своите дейности или при рекламиране
в комбинация думите "здравен" и "осигуряване"
или техни производни, с изключение на НЗОК.
Чл.93. (изм.,ДВ,бр.113 от 1999 г., бр.107 от 2002
г.)
(1) Минималният размер на капитала на здравноосигурително
дружество при подаване на заявление за лицензия е 500 000 лв.
До 3 години след получаване на лицензия дружеството трябва да
увеличи капитала си на минимум 2 000 000 лв.
(2) Вноските в капитала на здравноосигурително
дружество могат да бъдат само парични.
(3) Към момента на подаване на заявлението за
издаване на лицензия за извършване на дейност по доброволно здравно
осигуряване, както и към момента на вписване в търговския регистър
на увеличението на капитала по ал.1 капиталът на дружеството,
съответно стойността на новите акции, трябва да бъде изцяло внесен
в българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската
народна банка за извършване на банкова дейност.
Чл.94. (изм.,ДВ,бр.65 от 1999 г., бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Местно или чуждестранно
физическо или юридическо лице, което придобива самостоятелно или
заедно със свързани лица 10 и повече на сто от акциите на здравноосигурително
дружество, е длъжно в 14-дневен срок от придобиването им да уведоми
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор, с декларация по образец.
(2) (изм.,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
Не може да бъде акционер в здравноосигурително дружество пряко
или чрез свързани лица лице, за което може да се направи обоснован
извод, че може да използва дейността по доброволно здравно осигуряване
за постигане на цели, несъвместими с целите и принципите, прогласени
в чл.82, ал.3 от този закон и в чл.11 от Закона за Комисията за
финансов надзор.
Чл.95. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Образецът на декларацията
по чл.94, ал.1 се утвърждава със заповед на заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор".
(2) Към декларацията по ал.1 се прилагат:
1. (изм.,ДВ,бр.39
от 2005 г., бр.34 от 2006 г.)
данни за заявителя - име,
ЕГН, постоянен адрес - за физическите лица; актуално удостоверение
за вписване в търговския регистър;
2. (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) декларация за произхода
на средствата за придобиването на акциите по образец, утвърден
със заповед на заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор";
3. (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) декларация по чл.94, ал.2
по образец, утвърден със заповед на заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор";
4. (изм.,ДВ,бр.105
от 2005 г.)
удостоверение по чл.87, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс;
5. удостоверение от кредитора, че е съгласен заемните
средства да се използват за придобиване на акциите, когато те
са придобити със заемни средства;
6. (изм.,ДВ,бр.85
от 2004 г., бр.103 от 2005 г.)
декларация за свързани лица по смисъла на"§ 1, т.12 от Кодекса
за застраховането.
(3) В случай, че заявител по ал.1 е чуждестранно
лице, данните и документите по ал. 2 се предоставят във форма
и със съдържание, съответни на националното законодателство на
заявителя.
Чл.96. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) В случай, че данните
в декларацията по чл.95, ал.1 и/или в документите по чл.95, ал.2
и 3 са неточни или непълни, заместник-председателят на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор" изисква отстраняване на непълнотите или неточностите
в 14-дневен срок.
(2) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Ако документите
по ал.1 не са подадени или нередностите в тях не са отстранени
в срока по ал.1, заместник-председателят на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор"
налага санкциите по този закон.
(3) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) В случаите по ал.2
и при основателно съмнение за неверност на декларираните обстоятелства
и на документите заместник-председателят на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор"
сезира компетентните държавни органи и евентуално кредитора по
чл.95, ал.2, т.5.
Чл.97. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Членовете на управителните или контролните органи
на здравноосигурителното дружество могат да бъдат физически или
юридически лица.
(2) Член на надзорен съвет, член на управителен
съвет или на съвет на директорите може да бъде лице, което:
1. има висше образование;
2. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер;
3. не е било член на управителни или контролни органи
или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество или
кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен
кредитор или се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
4. не е било член на управителни или контролни органи
на търговски банки, които са били обявени в несъстоятелност или
се намират в производство за обявяване на несъстоятелност;
5. не е лишено от правото да заема материалноотговорна
длъжност;
6. не е съпруг или роднина до трета степен, включително
по права или съребрена линия или по сватовство, с друг член на
управителен или контролен орган на същото здравноосигурително
дружество;
7. не е член на управителен или контролен орган на друго
дружество със същия предмет на дейност;
8. не е физическо лице или член на управителни и контролни
органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация
относно необслужвани кредити;
9. (изм.,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
отговаря на условията на чл.94, ал.2;
10. (изм.,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
не е съдружник или акционер, както и член на управителен или контролен
орган на търговско дружество, за което е налице хипотезата на
чл.94, ал.2.
(3) Председател на надзорен съвет, председател
на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде
лице с висше образование, което отговаря на условията на ал.2
и има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване
в страната.
(4) Изпълнителен директор и лице, което е овластено
да осъществява правомощия по чл.235 от Търговския закон, може
да бъде лице, което отговаря на изискванията на ал.3 и притежава
професионален опит в сферата на застраховането и осигуряването.
(5) (отм.,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
(6) Членовете
- юридически лица, трябва да отговарят на изискванията на ал.2,
т.3, 4, 7, 8, 9 и 10.
(7) Лицата, които представляват юридическото лице
в управителните органи на здравноосигурителното дружество, трябва
да отговарят на условията на ал.2, съответно ал.3 или ал.4.
(8) Притежаването на необходимия професионален
опит в сферата на застраховането и осигуряването се доказва с
документи, удостоверяващи наличието на не по-малко от две години
стаж в управлението на здравеопазването, в здравното осигуряване,
застраховането, пенсионното осигуряване или на ръководна или експертна
длъжност в държавното управление и надзор на тези дейности.
(9) (нова,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Лицата по ал.2-7
подлежат на одобрение от заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".
Одобрението предхожда вписването в търговския регистър, съответно
назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Заместник-председателят
се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Чл.97а. (нов,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
(1)
Актюерското обслужване
на здравноосигурителното дружество се извършва от отговорен актюер.
Отговорен актюер е физическо лице с призната правоспособност,
което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване
на здравноосигурителното дружество.
(2) Отговорният актюер трябва да:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
2. не е бил през последните три години преди определената
от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен
или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество,
за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено
поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени
кредитори;
3. не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира
в производство по несъстоятелност;
4. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
5. има висше образование с придобита образователно-квалификационна
степен не по-ниска от "магистър" с покрит хорариум по
висша математика съгласно изисквания, определени в наредба на
Комисията за финансов надзор;
6. има поне тригодишен опит като актюер на застраховател,
презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионносигурително
дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези
лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;
7. е с призната правоспособност на отговорен актюер от
Комисията за финансов надзор след успешно полагане на изпит.
(3) Условията и редът за провеждането на изпита
и признаването на правоспособността по ал.2, т.7, както и за признаване
на правоспособност, придобита в държава членка, се определят с
наредба на Комисията за финансов надзор. За целите на този закон
се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по
реда на Кодекса за застраховането или на Кодекса за социално осигуряване,
когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на
знанията в областта на здравното осигуряване.
(4) Комисията за финансов надзор по предложение
на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор", отнема правоспособността
на отговорен актюер, ако се установи, че:
1. е престанал да отговаря на изискванията на ал.2, т.1-4;
2. при извършване на дейност по актюерско обслужване
на здравноосигурително дружество е извършил груби или системни
нарушения на този закон или на подзаконовите актове по прилагането
му;
3. е представил неверни данни или документи с невярно
съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността
му.
(5) В случаите на отнемане на правоспособност
по ал.4 лицето може да иска признаване на правоспособност на отговорен
актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението.
С отнемането на правоспособност на някое от основанията по ал.4
се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен
актюер, призната по реда на Кодекса за застраховането или на Кодекса
за социално осигуряване.
Чл.97б. (нов,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
(1)
Отговорният актюер не
може да бъде съпруг или роднина по права или по съребрена линия
до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен
включително с друг член на управителен или контролен орган на
здравноосигурителното дружество, както и член на управителен или
контролен орган на друго здравноосигурително дружество.
(2) Отговорният актюер се избира от общото събрание
на здравноосигурителното дружество, пред което предварително удостоверява
с декларация липсата на обстоятелства по ал.1. Здравноосигурителното
дружество уведомява заместник-председателя за взетото решение
за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане
на решението, като представя и заверено копие на декларацията.
(3) При промяна на обстоятелствата по ал.1 или
при отнемане правоспособност на отговорен актюер по чл.97а, ал.4
общото събрание на здравноосигурителното дружество е длъжно да
освободи отговорния актюер и да избере нов в тримесечен срок от
узнаване на обстоятелствата.
Чл.97в. (нов,ДВ,бр.103
от 2005 г.)
(1)
Чл.97в. (1) Отговорният
актюер отговаря за разработването на достатъчни по размер премии
и за образуването на достатъчни по размер технически резерви,
за правилното изчисляване на границата на платежоспособност, както
и за коректното използване на актюерските методи в практиката
на здравноосигурителното дружество.
(2) Във връзка с дейността по ал.1 отговорният
актюер:
1. изготвя и заверява справките на здравноосигурителното
дружество във връзка с актюерската дейност;
2. изготвя годишен актюерски доклад до 31 март на годината,
следваща годината, за която се отнася докладът.
(3) При изпълнение на задълженията си отговорният
актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните
органи и служителите на здравноосигурителното дружество са длъжни
да му оказват съдействие.
(4) Актюерът уведомява незабавно комисията за
всяко обстоятелство, което му е станало известно при изпълнение
на неговите функции и което се отнася до здравноосигурителното
дружество и съставлява съществено нарушение на този закон или
на актовете по прилагането му или може да повлияе неблагоприятно
върху осъществяването на дейността на здравноосигурителното дружество.
(5) В случаите по ал.4 не се прилагат ограниченията
за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен
акт или договор. Отговорният актюер не носи отговорност за добросъвестно
разкриване на информация по ал.4 пред Комисията за финансов надзор
и заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор".
(6) Формата на актюерската заверка и формата и
съдържанието на актюерския доклад и на справките, които отговорният
актюер заверява, се определят с наредба на Комисията за финансов
надзор.
Чл.98. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.; бр.8 от 2003 г.) Лицензия
за доброволно здравно осигуряване се издава от Комисията за финансов
надзор.
Чл.99. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) За издаване на лицензия
се подава заявление в Комисията за финансов надзор, в което се
посочват фирмата, седалището и адресът за кореспонденция на заявителя
и към което се прилагат:
1. устав;
2. (доп.,ДВ,бр.34
от 2006 г.)
списък на акционерите,
съдържащ име, ЕГН, постоянен адрес - за физическите лица; фирма,
правноорганизационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление
и код по БУЛСТАТ - за юридическите лица, съответно единен идентификационен
код - за търговците; размер на участието и декларации по чл.94,
ал.1 от лицата, притежаващи 10 на сто и повече от капитала на
дружеството;
3. прогноза за дейността на здравноосигурителното дружество
за първите три години, която съдържа приходи от премии, разходи
за заплащане на здравни услуги и стоки, разходи за извършването
на дейността, размер на средствата по специални фондове и резерви;
4. програма за инвестиране на временно свободните парични
средства за първите три години;
5. (доп.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) описание на здравноосигурителните
пакети, които дружеството предлага, общите условия и тарифите,
както и техническите основи за калкулация на премийните ставки
и техническите планове към тях;
6. образци на здравноосигурителните договори;
7. документи, установяващи изискванията на чл.97 за органите
на управление и актюера;
8. писмено доказателство за внесен капитал по чл.93.
(2) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) При непълнота, неточност
или противоречие със законовите изисквания на представените документи,
до един месец след приемането им, заместник-председателят на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор" изисква от здравноосигурителното дружество отстраняване
на нередностите в едномесечен срок. Заместник-председателят на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор", може да поиска становище от министъра на здравеопазването
по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите от кандидата за
лицензия здравноосигурителни пакети.
(3) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) В двумесечен
срок от подаване на заявлението заместник-председателят на Комисията
за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор", изготвя предложение за издаване или отказ от издаване
на лицензия и го внася за разглеждане в Комисията за финансов
надзор. Този срок не тече за периода по ал.2 от изискването за
отстраняване на нередностите до получаването на допълнителните
документи.
(4) (нова,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Комисията за финансов
надзор се произнася по заявлението в едномесечен срок от внасяне
на предложението по ал.3.
Чл.99а. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.) Издаването на лицензия
може да бъде отказано, ако:
1. учредяването и органите за управление на дружеството
не отговарят на изискванията на закона;
2. заявлението за получаване на лицензия и документите
по чл.99, ал.1 са неверни или неточни и непълни и нередностите
в тях не са отстранени в срока по чл.99, ал.2;
3. програмата и прогнозата не съответстват за изпълнение
на изискванията на чл.90;
4. (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) общите условия на договорите
и тарифите към тях явно не покриват здравноосигурителния риск,
което се доказва от заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор с актюерни
разчети;
5. предлаганите здравноосигурителни пакети са в противоречие
с и/или не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти
и/или правилата за добрата медицинска практика.
Чл.99б. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) Издадената лицензия на здравноосигурително дружество
може да бъде отнета, когато здравноосигурителното дружество:
1. нарушава условия, въз основа на които е издадена лицензията
или се констатира, че документите, въз основа на които е издадена,
са неверни;
2. неправомерно отказва плащане, плаща частично или със
закъснение безспорни изискуеми задължения по здравноосигурителни
договори;
3. не извършва дейност в продължение на една година от
издаването на лицензията;
4. осъществява друга, неразрешена от този закон дейност;
5. не спазва доброволността на осигуряването;
6. не представи изискваните по закон годишни периодични
отчети в определените в този закон срокове;
7. (изм.,ДВ,бр.85
от 2004 г.)
не представи план за достигане на границата на платежоспособност
или краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства
или представеният план не бъде изпълнен в определения срок;
8. изпадне в състояние на неплатежоспособност по смисъла
на чл.608 или свръхзадълженост по смисъла на чл.742, ал.1 от Търговския
закон;
9. се прекрати и се открие производство по ликвидация;
10. (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) не изпълни в тримесечен
срок предписания на заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор, за
отстраняване на други нарушения на закона;
11. не изпълни изискванията на чл.93, ал.1 за увеличаване
на капитала.
(2) (нова,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Лицензията на здравноосигурителното
дружество се отнема от Комисията за финансов надзор.
(3) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Актовете,
свързани с отказ за издаване и отнемане на лицензия, откази за
одобряване на здравноосигурителни пакети, изисквания на допълнителни
документи и поставяне на допълнителни изисквания, трябва да бъдат
подробно мотивирани в официално писмено становище, в което се
посочват основанията за акта.
Чл.99в. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) След отнемане на лицензията здравноосигурителното
дружество не може да сключва нови осигурителни договори, да продължава
срока на съществуващите и да променя условията по вече сключените.
(2) Отнемането на лицензията не освобождава здравноосигурителното
дружество от задълженията му по сключените договори.
(3) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) С отнемането на
лицензията заместник-председателят на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Застрахователен надзор, назначава квестор,
който упражнява надзор върху дейността на здравноосигурителното
дружество до назначаване на ликвидатор или синдик под контрола
на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление "Застрахователен надзор. Квесторът има правомощията
на управителните и контролните органи на здравноосигурителното
дружество и получава възнаграждение за сметка на дружеството,
като размерът на възнаграждението се определя от заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор".
(4) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) След влизане в
сила на решението за отнемане на лицензията здравноосигурителното
дружество се прекратява и се открива производство за ликвидация
по искане на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Застрахователен надзор, с решение на
окръжния съд по регистрацията на здравноосигурителното дружество.
Чл.99г. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.; отм.,бр.8 от 2003 г.)
Чл.99д. (нов,ДВ,бр.107 от 2002 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Предлагането на нови
здравноосигурителни пакети се извършва след разрешение от заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор, въз основа на искане на здравноосигурителното дружество,
съдържащо описание на пакетите, общите условия и тарифите, както
и техническите основи за калкулация на премийните ставки и техническите
планове към тях.
(2) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Промени в одобрени
здравноосигурителни пакети се извършват след одобрение от заместник-председателя
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор, въз основа на искане на здравноосигурителното дружество,
съдържащо промените в пакетите, общите условия, тарифите или техническите
планове към тях.
(3) (изм.,ДВ,бр.8 от 2003 г.) Заместник-председателят
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен
надзор", издава разрешение по ал.1 и одобрение по ал.2 в
едномесечен срок от получаване на искането от здравноосигурителното
дружество. Заместник-председателят може да поиска становище от
министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта
на предлаганите здрав