Високо, високо в хималайските планини имало село, в което живеел мъдрец. Вече бил много стар и изнемощял. Всички жители на селото вярвали на всяка негова дума, считали го за светец и пророк и нямало случай, в който негово пророчество да не се е сбъдвало. Ако той предричал война, започвала война, ако предсказвал студена зима, започвали страшни студове. Веднъж този пророк с огромна печал, почти плачейки се обърнал към жителите на селото и казал: - Утре слънцето няма да изгрее. После се скрил в пещерата, където живеел. В селото настъпила паника. Някои мислели да се самоубиват, други нарамили покъщнина и тръгнали да бягат за да избегнат края на света. А най-спокойните и силни духом решили да се молят. В ранно утро всички се събрали в центъра на селото за да посрещнат заедно свършека на света. Но слънцето изгряло! Тогава тълпата с викове "измамник" се спуснала към пещерата, където живеел мъдрецът. Там всичко било тихо. Пророкът умрял през тази нощ. Извод: Учете се правилно да анализирате прогнозите.
Старец решил да се разходи до близкото езеро и да набере гъби. Взел със себе си и голяма кошница за гъбите. Когато стигнал до езерото чул викове и весел смях. Наближавайки видял, че в езерото се веселят няколко момичета, къпейки се голи. Виждайки стареца, те се скрили в далечния край на езерцето. Едно от момичетата му извикало: - Няма да излезем оттук, докато не се разкараш! Старецът се намръщил: - Аз не съм дошъл тук за да ви наблюдавам как плувате голи или се обличате, - показвайки кошницата казал, - Само дойдох да нахраня пуснатите малки крокодилчета. Извод: и старците умеят да съобразяват бързо.
Анкета Ето 4 въпроса, които използват кадрови служби на световно ниво за да оценят способностите на кандидати за работа. Въпрос 1: Как да напъхаме жираф в хладилник? Правилен отговор: Отваряме вратата на хладилника, пъхаме вътре жирафа, затваряме вратата на хладилника. -> Този въпрос помага да се изясни, дали нямате склонност към търсене на много сложни решения за прости ситуации. Въпрос 2: Как да се постави в хладилник слон? Неправилен отговор: Отваряме вратата на хладилника, пъхаме вътре слона, затваряме вратата на хладилника. Правилният отговор: Отваряме вратата на хладилника, изваждаме отвътре жирафа, пъхаме слона, затваряме вратата на хладилника. -> Този въпрос помага да се изясни, способни ли сте при взимане на решения да отчитате вашите предходни действия. Въпрос 3: Лъвът свикал общо събрание на всички животни. Явили се всички, освен едно животно. Кое животно не се е явило? Правилният отговор: Не се е явил слонът, нали е в хладилника... -> Този въпрос проверява вашата памет. Дори и да не сте отговорили правилно на предишните три въпроса, ви остава шанс да покажете на какво сте способни. Въпрос 4: Как може да се пресече широка река, пълна с крокодили? Правилният отговор: Плувайки. Нали крокодилите са на събрание у лъва. -> Този въпрос изяснява дали се учите от собствените си грешки...
Анкета Нужно е да се отговаря бързо, без да се губи време!!! 1. Участвате в състезание и изпреварвате бегача, заемащ втора позиция. На кое място сте вие сега? Отговор: Ако сте отговорили, че сте първи, сте дали абсолютно грешен отговор. Вие сте изпреварили втория бегач и сте заели неговото място, така че сега сте на втора позиция. Опитайте да не сгрешите на втория въпрос. 2. Изпреварили сте последния бегач, на кой позиция се намирате? Отговор: Ако сте отговорили, че сте предпоследен, вие отново сте дали абсолютно грешен отговор. Помислете. Как бихте изпреварили бегача, който е последен? Ако вие сте били след него, значи той не е бил последен. Получава се, че използването на мозъка ви не е най силното ви качество. Но все пак - ето още един въпрос. Не пишете нищо и не използвайте калкулатор и помнете - трябва да отговаряте бързо. Имате 1000. Прибавете 40. Прибавете още 1000. Плюс 20. Плюс 1000. И плюс 10. Колко получихте? Отговор: 5000? Отново е грешен. Правилният отговор е 4100. Днес явно не е силният ви ден, но все пак може да успеете с последния въпрос. Бащата на Мери има 5 дъщери: 1. Чача; 2. Чече; 3. Чичи; 4. Чочо. Въпрос: Как се казва петата дъщеря? Мислете бързо. Отговор: Чучу? Не! Разбира се, че се казва Мери. Прочетете пак въпроса. И накрая прощавайте...
Умрялото магаре Моше купил за 100 долара магаре от стар селянин. Селянинът трябвало да му докара магарето на следващия ден. Пристигнал селянинът както се били уговорили, но без магарето. - Простете, но магарето умря. - Тогава ми върнете стоте долара. - Не мога, изхарчих ги... - Добре тогава все пак ми докарайте магарето. - Какво ще правите с него? - запитал старецът. - Ще го разиграя на лотария. - Но вие не може да разиграете на лотария умряло магаре! - Повярвайте мога, просто на никой няма да кажа, че магарето е умряло. Месец по-късно селянинът срещнал Моше. - Какво стана с умрялото магаре? - Разиграх го, както ви казвах. Продадох 500 лотарийни билета по два долара и получих 898 долара печалба. - И никой не протестира? - Само тоя, който спечели магарето... Просто му върнах двата долара.
Подаръците на държавата, Олег Атабашян Няколко дни преди Държавния празник се отбих в магазина, за да си купя сол. Пакетите със сол си стояха грижливо подредени в кашони, но някакъв човек ми каза, че тази сол е закупена от Държавата и най-добре е да си вървя вкъщи по живо, по здраво... Аз извадих един пакет, обаче с рязко движение непознатият го изтръгна от ръцете ми заедно с моите пръсти и го върна в кашона - там, където му беше мястото. Тръгнах си към къщи и по пътя спрях да погледам как пада снегът. Тутакси към мене се доближи някакъв тип, който ми съобщи, че снегът принадлежи на Държавата и ми извади едното око. На улицата поспрях до репродуктора, за да послушам музика, но изневиделица пред мене се появи един мъж. Той ми напомни, че и музиката принадлежи на Държавата и ми отряза ухото. Тогава аз се насочих към аптеката, ала там ми казаха, че моят организъм е притежание на Държавата и ме откараха в Държавна болница. В болницата ми изрязаха черния дроб, стомаха и белите дробове просто защото се оказа, че храната и въздухът също били собственост на Държавата. Накрая ми връчиха справка с Държавен печат и аз я отнесох в службата си. Там вече се готвеха за празника. И тъй като няма празник без подаръци, всички ние получихме своите торбички с подаръци. Отворих аз моята торбичка и вътре видях пакет сол, откъснати пръсти, око, ухо, черен дроб, стомах и бял дроб. Пакетът кокетно беше привързан с червена панделка. Не липсваше и поздравителната картичка, в която се отправяха най-сърдечни пожелания. Тогава заедно с всички и аз запях весела песничка, която разказваше колко радостно е да се живее, когато Държавата безвъзмездно ти дарява всичко необходимо... Ето че най-сетне празникът настъпи!
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш. Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза: - Ало? - Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър? Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках - Ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах: - Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни". - НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах - Защото си ГЪЗ!!! ... Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също. - Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ? - Да. Аз съм. - Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата? - Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред. - Извенете, вашето име е? - Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той. - Дон, по кое време сте си вкъщи? - Всеки ден след 17.00. - Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо? - Да? - Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране. Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1: - Aло? – попита той. - Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих. - Още ли си тук? – попита той. - Да, тук съм – казах аз. - Спри да ми звъниш!! – изкрещя той. - Нама пък! – изкрещях му и аз. - Кой си ти? – проклинаше той - Казвам се Дон Бъргмайер. - Така ли? И къде живееш? - 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред. - Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той. - Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан! След това звъннах на гъз N2: - Aло? – каза той. - Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям. - Само да те намеря... – се развика той. - И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш? - Ще те спукам от бой! - Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим! След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините! Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!